— Разбира се, да, разбира се. Сега какво за Тип Ток? Филип Чен се концентрира, в момента това му костваше голямо усилие.
— Покани го на хиподрума. В твоята ложа. Никога не е бил и ще е много престижно за него. Този е начинът. Можеш да пишеш… Не, съжалявам, трудно мисля сега. По-добре, много по-добре, тай-пан, аз да напиша и да го поканя от твое име, че си искал лично да го поканиш, но телефонът му не е в ред — тогава, ако иска да дойде, или не може, защото му е забранено от тези над него, престижът му е запазен и твоят също. Мога да добавя: „Между другото, «Ноубъл хаус» изпрати телекс за поръчка на торий от Австралия…“ — Филип Чен се ободри малко. — Това ще бъде добра търговия за нас, тай-пан, предложената оферта… Проверих цените и можем да задоволим изцяло нуждите. Имаме изгодни предложения от Тасмания, Южна Африка и Родезия. А! Защо не изпратиш младия Джордж Тръслър от Сингапур в Йоханесбург и Солсбъри, за да направи проучванията за торий на място. — Филип Чен се поколеба… — и за някои метали и материали, използвани в спейс програмите. Направих някои проверки, тай-пан, много се учудих, като разбрах, че изключвайки Русия, на свободния пазар почти 90 процента от ванадий, хром, платина, магнезий, титан — всичките стратегически суровини в ракетното производство, идват от южната част на Родезия и Южна Африка. Помисли само! 90 процента извън Русия. Никога не съм си представял колко огромно е значението на тези територии за Свободния свят, с цялото им злато, диаманти, уран, торий и още Господ знае какви основни суровини. Вероятно, Тръслър може да проучи и възможностите за отваряне на офис там. Той е умно, способно момче и му е време за повишение. — Сега, когато мозъкът му изцяло бе зает, старецът дишаше по-леко. — Да. Тази търговия и търговията на мистър Йу, могат да станат много съществени за нас, тай-пан. Мисля, че ако се работи деликатно, може да се осъществи. — Той погледна към Дънрос. — Споменах на Тип Ток за Тръслър казах, че изпращаме там човек от семейството, един от ръководителите, за да подготви бизнеса.
— Отлично. Веднага го направи. — Дънрос включи уредбата. — Клаудия, свържи ме с Тръслър, моля. — Той погледна Филип. — Защо Тип Ток се дистанцира?
— За да се пазари, да увеличи натиска върху нас, да получи повече концесии.
— Да продължаваме ли да го търсим?
— Не. След като получи занесена от нас на ръка бележка, сам ще ни потърси. Той знае, че не сме глупаци.
— Кога ще ни потърси?
— Когато има разрешение да го направи, тай-пан. Не преди това. По някое време преди 10.00 часа в понеделник, когато трябва да отворим банките. Съветвам те да предупредиш тая мърша Хавъргил и Джонджон, да не звънят на Тип Ток, само ще размътят водата. Не можеш да хванеш акула с попова лъжичка.
— Добре. Не се тревожи за това Филип — каза съчувствено Дънрос. — Ще излезем от бъркотията.
— Не зная, тай-пан. Надявам се. — Филип Чен разтърка зачервените си уморени очи. — Дайан… тези проклети акции! Не виждам изход от тресавището…
Клаудия прекъсна разговора.
— Тръслър е на втора линия, тай-пан.
— Благодаря, Клаудия. — Той натисна второто копче. — Хелоу, Джордж, как е в Сингапур?
— Добър ден, сър. Чудесно, топло и влажно, — му отговори ентусиазиран глас. — Приятна изненада, какво мога да направя за вас?
— Искам да вземеш следващия самолет за Йоханесбург. Тръгваш веднага. Прати ми телекс за полет, хотел и се обади веднага щом пристигнеш. Разбра ме, нали?
Леко колебание и съвсем малък спад на ентусиазма.
— Йоханесбург, Южна Африка ли, тай-пан?
— Да. Със следващия полет.
— Тръгвам. Нещо друго?
— Не.
— Добре, тай-пан. Дочуване!
Дънрос затвори.
„Властта е страхотно средство — помисли той с голямо задоволство, — но още по-велико е да си тай-пан.“
— Веднага отивам да се заема с писмото.
— Чакай, Филип, има още един проблем, за който искам съвета ти. — Той отвори чекмеджето и извади матрицата. Освен него и предишните тай-панове, които още бяха живи, само Филип Чен знаеше тайната на четирите монети. — Ето това ми го да…
Дънрос спря, парализиран от неочаквания ефект, което това произведе върху неговия компрадор. Филип Чен се беше втренчил в матрицата, очите му почти изскочиха от орбитите. Като в кошмарен сън, всичко едва-едва движещо се, Филип се протегна и взе матрицата, пръстите му трепереха, наведе се над нея, безмълвно движейки устни.
В следващия миг Дънрос разбра, че монетата е принадлежала на Филип Чен и е открадната от него.
„Разбира се. Сигурно е била дадена на сър Гордън Чен от Джин-куа! Но защо? Каква е връзката между фамилиите, за да направи Джин-куа такъв скъп подарък на евро-азиатския син на Дърк Струан?“