Все още, като в забавен кадър, видя как старецът вдигна глава и го погледна в упор. Отново раздвижи устни. Никакъв звук. След това със странен глас промълви:
— Бар… Бартлет вече ти даде, вече е в теб?
— Бартлет? — повтори Дънрос изумен. — Какво общо има Бартлет с това, за Бога… — Той спря, нова мисъл избухна в главата му, която събра още парчета от загадката.
„Тайната на Бартлет, която може да дойде само от седемте мъже, немислимо. Най-невероятният от всички е Филип Чен!
Филип Чен предател! Филип Чен във връзка с Кейси и Бартлет… значи той ни е продал, той е издал тайната и е дал монетата.“
Обзе го заслепяваща ярост. Всичкият му тренинг отиде по дяволите. Стана и бързо отиде до прозореца, загледа се навън. Не знаеше колко време е стоял така. Когато се обърна, беше се овладял.
— Слушам? — гласът му смразяваше.
— Тай-пан… тай-пан… — започна да говори на пресекулки Филип Чен, чупейки пръсти.
— Кажи истината, компрадоре. — Думите изплашиха стареца.
— Джон — промълви той и сълзи се стичаха по бузите му. — Кълна се, не съм аз.
— Знам! Продължавай за Бога!
Филип Чен разказа всичко, как е взел ключа от сейфа на сина си, как там открил писмата от и до Бартлет и втория ключ. Как на партито у тай-пана имал предчувствие за своя таен сейф, заровен в градината, как като го изровил разбрал най-лошото. Дори разказа за скандала с Дайан, как помислили, че сигурно монетата е в Джон Чен и как, когато го отвлекли Бившите вълци тя го посъветвала да се обадят на братовчеда Фор Фингър Уу, да нареди на биячите си да ги проследят.
Дънрос въздъхна, Филип не забеляза това, говореше през сълзи, разказваше как е лъгал в полицията и как е платил откупа на Бившите вълци, младежи, които никога не би разпознал и как биячите на Фор Фингър Уу, които е трябвало да го пазят не са попречили на Бившите вълци.
— Това е истината, тай-пан, цялата истина — мънкаше той, — повече нищо няма… нищо. Нищо до тази сутрин, освен трупа на бедния ми син с отвратителния знак на гърдите му.
Йан се опитваше да го побере в главата си. Не знаеше, че Фор Фингър е братовчед на Филип Чен, нито как старият моряк се е добрал до монетата — освен ако е шеф на Бившите вълци. Или ако е бил във връзка с Джон Чен, който е организирал фалшивото отвличане, за да измъкне пари от баща си, когото мразеше. След това Фор Фингър и Джон Чен са се скарали или… или какво?
— Как е разбрал Джон тайната на монетата и другите неща, за да ги предаде на Бартлет — за структурата на „Ноубъл хаус“?
— Не зная — излъга старецът.
— Казал си на Джон. Само ти, Аластър, баща ми, сър Рос, Гавалан, де Вил и аз знаем, от тях само първите четирима знаят структурата!
— Не съм му казал — кълна се не съм.
Дънрос примигна. Гневът му отново се надигна и той пак го овладя.
„Разсъждавай логично — каза на себе си. — Филип е повече китаец, отколкото европеец. Постъпи с него, като с китаец! Къде е връзката, липсващата част на загадката?“
Докато се мъчеше да я разгадае, очите му пронизваха стареца. Чакаше, знаейки, че мълчанието е голямо предимство при нападение и при защита. Къде е отговорът? Филип никога не би издал такава тайна на Джон, значи…
— Боже Господи! — избухна неочакваното прозрение. — Ти си водил дневник! Личен дневник! Ето как е разбрал Джон! Взел го е от сейфа ти! Така ли?
Парализиран от дяволския гняв на тай-пана, Филип се изтърва:
— Да… да… Трябваше да се съглася. — Спря се, борейки се със себе си.
— Трябваше? Защо? Говори, да те вземат дяволите!
— Защото… баща ми преди… да предаде „Хаус ъф Чен“ и монетата на мен… ме накара да се закълна да водя… да записвам личните връзки на „Ноубъл хаус“, за да предпазя „Хаус ъф Чен“. Само това, тай-пан, никога да не го използвам срещу „Ноубъл хаус“ или срещу вас, само за защита…
Дънрос го гледаше с омраза, мразеше Джон Чен, защото беше продал „Струан“, мразеше наставника си Чен-Чен. Повръщаше му се от толкова омраза и толкова предателства. След това си спомни, какво му каза Чен-Чен, преди много години, когато Дънрос почти се бе разплакал заради несправедливото отношение на Аластър и баща му към него: „Не се гневи, малък Йан, запазвай самообладание. Така казвах на Кълъм и Хег, когато бяха на твоите години — Кълъм никога не ме слушаше, но Хег ме послуша. Това е цивилизованият начин: Никога не се гневи, винаги запазвай самообладание!“ Така, значи Бартлет има нашата структура, балансите ни. Какво друго?
Филип Чен потрепваше.
— Хайде за Бога, Филип, сети се! Всички имаме планове, много планове! Ти също! Хег! Чен-Чен, Шити Т’Чънг, Дайан… — Боже, колко още неща си документирал и Джон е предал? — Обзе го чувство на отвращение, като си спомни своята теория за връзка между Банастазио, Бартлет, „Пар-Кон“, Мафията и оръжието. Боже, ако тайните ни попаднат в лоши ръце! — Е?