— Не зная, не зная… Какво иска Бартлет? Какво иска за монетата? — Филип изхълца. — Тя е моя, принадлежи ми!
Дънрос забеляза неконтролируемото треперене на ръцете и внезапното посивяване на лицето му. Върху барчето имаше бренди и уиски и Йан му подаде чаша бренди. Старецът отпи и леко се закашля.
— Благо… благодаря.
— Отивай си и донеси всичко от сейфа и… — Дънрос спря и натисна копчето на уредбата. — Ендрю?
— Да, тай-пан? — обади се Гавалан.
— Качи се горе, ако обичаш. Искам да придружиш Филип, не се чувства добре и има неща, които трябва да донесеш от тях.
— Идвам веднага.
Дънрос не отделяше очи от компрадора.
— Тай-пан, какво иска Бартлет…
— Стой настрана от тях, ако ти е мил животът! И предай на Ендрю всичко — писмата на Джон, на Бартлет, всичко — повтори той с леден глас.
— Тай-пан…
— Всичко. — Главата го болеше ужасно. Щеше да добави: „Ще реша какво да правя с теб и «Хаус ъф Чен» през уикенда.“ Но не го каза. Запази самообладание!
Кейси влезе и Йан я посрещна на средата на кабинета си. Носеше чадър и отново бе облякла бледозелената рокля, която толкова хубаво подчертаваше очите и цвета на косите й. Дънрос забеляза сенките под очите й. Правеха я някак по-желана.
— Съжалявам, че те накарах да чакаш.
Усмихваше му се топло, но той не можа да се наслади на тази топлина. Все още мислеше за Филип Чен. Ръката й бе хладна и приятна.
— Благодаря, че ме прие — каза тя. — Зная колко си зает, ще бъда максимално кратка.
— Чай или предпочиташ алкохол?
— Не искам да те затруднявам.
— Никакво затруднение, аз и без друго пия чай по това време. 16.40, време е за чай.
Като с магическа пръчка вратата се отвори и слуга, облечен в ливрея внесе сребърна табла с чай за двама, препечени филийки с масло и топли кифлички в сребърен нагревател. Мъжът наля и излезе. Чаят беше тъмнокафяв и силен.
— „Дарлинг“, марка на „Ноубъл хаус“. Продаваме го от 1830 година — отпиваше с удоволствие и както винаги мислеше за неизвестния гениален англичанин, измислил следобедния чай, който по някакъв начин успокоява грижите. — Надявам се да ти хареса.
— Чудесен е, но може би малко силен за мен. Пих един около 2 часа след полунощ и той добре ме ободри.
— О? Още не можеш да свикнеш с разликата в часовете?
Тя му разказа за Питър Марлоу.
— О! Какво нещастие! — Той включи уредбата — Клаудия, обади се в „Нейтън нърсинг хоум“ и попитай как е мисис Марлоу. Изпрати й цветя, моля. Благодаря.
Кейси се намръщи.
— От къде знаете, че е в „Нейтън“?
— Доктор Тулей винаги използва тази болница в Каулуун — той я наблюдаваше внимателно, учуден, че е толкова приятелски настроена, когато очевидно „Пар-Кон“ се опитва да саботира сделката. Щом е била будна през цялата нощ, ето откъде са сенките. Добре, сенки или не, внимавай, млада госпожице, ние си стиснахме вече ръцете за тази сделка. — Още чай? — попита любезно тон.
— Не, благодаря.
— Препоръчвам ти кифличките. Ние ги ядем така: намазваш щедро сметана отгоре, чаена лъжичка домашно приготвено сладко по средата на сметаната и… фантазия! Заповядай!
Тя неохотно пое кифличката. Големината й беше, колкото хапка.
— Фантастична е — въздъхна тя, избърсвайки останалата по устните й сметана. — Но колко много калории! Не, наистина, благодаря. Откакто съм тук не правя нищо, освен да ям.
— Не ти личи.
— Ще започне — тя отвърна на усмивката му. Седеше в едно от дълбоките с висока облегалка кресла, помежду им беше масичката за чай. Кръстоса крака и Дънрос още веднъж помисли, че Гавалан беше прав за нея — ахилесовата й пета е нетърпението.
— Може ли да започна? — попита тя.
— Сигурна ли си, че не искаш още чай? — нарочно попита той, за да я извади от равновесие.
— Не, благодаря.
Кейси пое дълбоко въздух.
— Изглежда „Струан“ е в тежко положение и на път да фалира.
— Не се безпокой за това. „Струан“ е в добра форма.
— Може би не мислиш така, тай-пан, но на нас нещата ни изглеждат по друг начин. Аз проверих. Повечето, почти всички мислят, че „Горнт“ и „Виктория“ или само „Виктория“, ще спрат нападението. Сега за нашата сделка.
— Имаме уговорка до вторник. На това се споразумяхме — каза той с променен глас — Да разбирам ли, че се оттегляте или променяте намеренията си?