„Господи, нови надежди, страх, въпроси, отговори, планове и контрапланове.“
Боже всемогъщи!
Брендито имаше хубав вкус и му подейства много добре, забеляза, че тя едва отпи. Наблюдаваше го.
— Всичко това срещу какво?
— Ти трябва да определиш параметрите с „Ройъл Белгиум“ — от теб зависят. Не знам точно чистия ти приход. Лихвените проценти ще бъдат солени, но ще си струват измъкването от дъното. Трябва да поставиш лична гаранция за всеки цент.
— Господи!
— Да. Плюс престиж — той почувства твърдостта в гласа й. — Отношенията с „жълтите копелета“. Не ги ли наричаше така лейди Джоана, хората от „Фърст сентръл“, с нейния висок, дебел и презрителен глас: „Но какво можеш да очакваш, те са…“ Предполагам имаше предвид американци. — Той видя как тя присви очи и сигналът за опасност задейства. — Опасна кучка е тази жена.
— Всъщност, не е. Тя е малко саркастична и груба, но не е лоша. Антиамериканка, съжалявам, че го казвам, параноичка предполагам. Виждаш ли, мъжът й, сър Ричард, е убит в Монте Карло по време на войната от американска бомба, бомбардировачите са ги сбъркали с нацистки военни части.
— О! Разбирам.
— Какво ще иска „Пар-Кон“? И какво ти и Линк?
Тя се поколеба, след това остави настрана лейди Джоана, съсредоточавайки се изцяло върху разговора.
— „Пар-Кон“ иска дългосрочен бизнес със „Струан“ — като Стари приятели — той разбра странната усмивка. — Зная какво влагат китайците в това понятие и искам такова отношение към „Пар-Кон“. Статут на Стари приятели от момента на утвърждаване сделката с „Ройъл Белгиум“.
— Следващото?
— Това „да“ ли означава?
— Искам да зная всички условия, преди да съм казал „да“ на едно.
Тя пийваше от брендито.
— Линк нищо не иска. Той не знае за това.
— Моля? — Дънрос отново бе изваден от равновесие.
— Линк още не знае за „Ройъл Белгиум“ — каза тя спокойно. — Днес спонтанно го решихме с Дейв Муртаг. Не зная, дали ти правя голяма услуга, защото ти… защото ти ще си на първа линия, ти лично. Но така „Струан“ може да се откачи. И после нашата сделка ще тръгне.
— Не мислиш ли, че трябва да се консултираш с безстрашния си шеф? — попита Дънрос, опитвайки се да реши усложненията от този факт.
— Аз съм изпълнителен директор и „Струан“ е моя сделка. Всичко това нищо не ни струва, освен използване на влияние и желание да те измъкнем от капана, нали? Искам нашата сделка да тръгне и не искам Горнт победител.
— Защо?
— Казах. Ти си най-подходящият, ако искаме да останем.
— А ти, Сирануш? Ти какво ще искаш?
Очите й се присвиха и потъмняха като на лъвица.
— Искам равенство. Искам да бъда третирана, като равна, не да ми се присмиват зад гърба, като на жена, която е в бизнеса, защото е на гърба на някой мъж. Искам равенство и „големите пари“, мои пари — извън „Пар-Кон“.
— Второто условие е по-лесно изпълнимо, ако си готова да рискуваш. Колкото до първото, никога не съм те подценявал…
— Гавалан го прави, другите също.
— … и никога няма да го правя. Колкото до другите, ако те не те третират, както ти би искала, то напусни съвещателната маса и бойното поле. Не им натрапвай присъствието си. Не мога да те направя равна. Никога не си била и никога няма да бъдеш равна. Ти си жена и искаш или не, това е мъжки свят. Това особено важи за Хонконг. И докато съм жив ще продължавам да го мисля и да приемам жената, като жена, която и да е тя, по дяволите.
— Да те шибам тогава!
— Кога? — той се засмя.
Неочакваният й смях се сля с неговия и напрежението спадна.
— Заслужих си го. Съжалявам. Изгубих гръб.
— Моля?
Тя му обясни версията с престижа. Той пак се разсмя.
— Ти не загуби ти спечели гръб.
След малко тя продължи:
— Значи, каквото и да правя, никога няма да съм равна?
— Не в бизнеса, ако искаш да си част от този свят. Както казах, искаш не искаш, така стоят нещата. Мисля, че тук грешиш. Фамилията на Хег беше неоспоримо по-силната, от която и да е друга в Азия. И тя отиде там като жена, не като хермафродит.
Тя протегна ръка и взе чашата си, той погледна повдигащите се гърди под тънката коприна.
— Как можем да приемаме толкова привлекателна и умна жена като безполова? Бъди реалист!
— Аз не моля за справедливост, тай-пан, само за равенство.
— Трябва да си доволна, че си жена.
— Аз съм. Наистина съм — в гласа й се долавяше горчивина. — Само не искам да ме третират като същество, чиято единствена стойност е отзад. — Тя отпи още веднъж и стана. — Така, оттук поемаш ти? С „Ройъл Белгиум“? Дейвид Муртаг очаква да се обадиш. Далечна стрелба, но си струва да опиташ, нали? Може би е добре лично да отидеш, вместо да изпращаш за него — престиж, а? Той ще има нужда от цялата ти подкрепа.