— Да, но това също е о’кей. Линк има контрол, директорите и акционерите не ни притесняват. Дивидентите растат и ако сделката със „Струан“ се осъществи ще се вдигнат до небето.
— Можем да разширим търговията в Азия. Пожелавам ви късмет, Кейси. Хей, това ме подсети — спомняш ли си Ед, Ед Ланган, мой приятел, беше с мен на партито у тай-пана? Той познава един от вашите акционери. Казва се Банастазио, някакво такова име.
Кейси се изненада.
— Банастазио? Винченцо Банастазио?
— Да — мисля така беше — каза той, лъжейки. Наблюдаваше я внимателно и като видя промяна в израза й попита: — Какво има?
— Не, само съвпадение. Банастазио пристига утре. Утре сутринта.
— Какво?
Кейси се развесели от реакцията му.
— Можете да кажете на приятеля си, че ще отседне в „Хилтън“.
„Утре? Да ме вземат дяволите.“
— Добри приятели ли са с Ланган? — попита Кейси предпазливо.
— Не, но се знаят. Той казва, че Банастазио е страхотен. Обича хазарта, така ли е?
— Да.
— Ти не го харесваш?
— Срещала съм го само два пъти. На надбягвания. Не си падам по комара и по комарджиите.
Подлезът миришеше на мухъл и пот. Отдъхна си, когато излязоха отново на открито. Душ, аспирин и малко почивка преди 8.00. Виждаше се източната част на пристанището. Роузмънт мерна високата палуба на „Иванов“. Инстинктивно погледна назад към Хонконг Сайд и прецени колко лесно би било за един мощен бинокъл да прегледа самолетоносача и даже да му преброи нитовете.
— Кара те да се чувстваш горд, че си американец, нали? — каза Кейси, проследявайки погледа му. — Щом сте от консулството, можете да се качите и да го разгледате?
— Разбира се. Тур с екскурзовод!
— Щастливец.
— Вчера бях там. Капитанът беше устроил банкет за местните големци — излъга отново.
Той ходи там късно вчера и сутринта. Разговорът с адмирала, капитана и шефа на секретната служба беше доста бурен в началото.
Чак, когато им показа фотокопия на секретното въоръжение и ръководството за управление на самолетоносача повярваха, че има сериозно изтичане на информация. Сега информаторът беше затворен в корабния арест, под наблюдение на ЦРУ. „Скоро ще проговори. И след това го чакат двадесет години затвор. Ако зависи от мен, бих удавил копелето в пристанището. По дяволите, не мога да имам нищо против Меткин и КГБ. Те си вършат работата — колкото и да не са прави. Но нашите копелета?“
— О’кей, момче, хванат си вече! Първо кажи защо го направи?
— За пари.
Господи! От досието му се виждаше, че е от малък град в Мидъл Уест. Работата му беше безупречна, нищо в миналото или настоящето, което да предполага предателство. Спокоен, добър професионалист, харесван от колегите си и ползващ се с доверието на началниците. Никакви леви убеждения, хомосексуални прояви и причини да бъде изнуден, нищо.
— Как стана? — попита го той.
— Този човек дойде при мен в Сан Диего и каза, че иска да знае всичко за „Кориджидор“ и че ще ми плати за това.
— Но не разбираш ли, че това е предателство? Предаваш страната си?
— По дяволите, той искаше да знае само няколко неща и цифри. Какво от това? Можем да разбием проклетите комунисти винаги, когато искаме. „Кориджидор“ е най-великият самолетоносач на света! Беше лудория, исках да видя мога ли да го направя и те да платят на момента…
„Господи, как може да има секретност с такива дето акълът им е в гащите?“
Той вървеше и говореше с Кейси, изучавайки я, опитвайки се да отгатне какъв риск представляват тя и Бартлет и тяхната връзка с Банастазио. Скоро стигнаха и започнаха да изкачват широките стъпала на хотела. Усмихнато вестникарче им отвори вратата. Фоайето беше оживено.
— Кейси, аз съм подранил за срещата. Искате ли да пийнем нещо?
Тя се поколеба, после се усмихна, приятно й беше да разговаря с него.
— Разбира се, благодаря. Първо да си взема пощата.
Тя отиде до рецепцията. Сноп телекси и съобщения от Джанели, Стайглър и Форестър с молба да им позвъни. Имаше написана на ръка бележка от Бартлет с рутинни инструкции за „Пар-Кон“, с които беше съгласна, освен това я молеше да уреди самолетът да е готов навреме за излитането в неделя. Бележката завършваше: „Кейси, ще бъдем с Горнт. Ще се видим на закуска в 9.00. Довиждане“.
Тя се върна при Роузмънт.
— Ще трябва да прегледам набързо нещата?
— Лоши новини?
— О, не, само куп неща за оправяне.
— Добре, но може ли да вечеряме заедно следващата седмица с вас и Линк? Бих искал да се запознаете с Атен. Тя ще ви се обади да уточни деня, о’кей?
— Благодаря, много бих искала. — Кейси се отдалечи. Цялото й същество, повече от всякога беше ангажирано с курса, който пое.