— Кой спечели петия тур?
— Бътърскот Лес — той се учуди, че Брайън Куок е толкова добре и не беше съвсем сигурен, дали лекото му колебание при лъжата не е разбрано. — Защо?
— Само се чудех… Слушай, Робърт, това е грешка. Трябва да ми помогнеш. Ти не…
Роджър Крос нахълта по предварителен сценарий.
— Слушай, шпионин, искам имена и адреси на всичките ти агенти, веднага. Кой е шефът ти?
Брайън Куок едва се изправи на крака.
— Сър, това е грешка. Няма никакъв шеф и аз не съм шпио…
Крос хвърли в лицето му куп снимки.
— Тогава обясни, как са те фотографирали в Нинг-ток пред аптеката на баща ти с майка ти. Обясни как истинското ти име е Чу-той Уу втория син на Ток-линг Уу и Фанг-линг Уу.
Видяха изумлението върху лицето му.
— Лъжи — смотолеви той, — лъжи, аз съм Брайън Куок и съм…
— Ти си лъжец! — кресна Крос. — Имаме свидетели! Имаме доказателства! Идентифициран си от твоята gan sun, Ах Там!
Ново ахване, почти превъзходно изиграно.
— Аз… аз нямам gan sun Ах Там. Аз…
— Ще изкараш живота си в тази килия, ако не признаеш всичко. Ще те видя след седмица. Ще е добре да си казал всичко или ще наредя да ти сложат вериги! Робърт! Забранява ти се да идваш тук без разрешение! — после припряно излезе от килията.
Армстронг си спомни, как му се доповръща. Беше твърде добре трениран, за да бъде заблуден.
— Господи, Брайън — продължи той играта, ненавиждайки лицемерието си. — Какво те е прихванало, за да го направиш?
— Да направя какво? — попита Брайън предизвикателно. — Не ме лъжи, Робърт… Не може да са минали седем дни. Аз съм невинен.
— А снимките?
— Фалшиви… те са фалшиви, измислени от Крос. — Брайън хвана ръката му, отчаяна светлина блестеше в очите му. — Казах ти, Крос е истински плъх. Той е плъхът, Робърт… той е хомо, опитва се да ме натопи…
На това място по сценария имаше прекъсване, услужливият тъмничар рязко отвори вратата и влезе.
— Съжалявам, сър, но трябва да напуснете.
— Добре, но първо му донеси вода.
— Не е разрешено!
— Дявол да те вземе, донеси вода!
Надзирателят неохотно се подчини. Оставайки за момент сами, Армстронг пъхна под матрака пакета с цигарите.
— Брайън, ще направя каквото мога…
В този момент тъмничарят влезе с очукана чаша.
— Това е всичко, което ще получиш! — ядосано каза той. — Искам чашата обратно.
Брайън изгълта водата с благодарност, а заедно с нея и опиата. Армстронг си тръгна. Надзирателят заключи вратата след него. Светлината угасна и Куок остана сам в тъмнината. След десет минути Армстронг се върна с доктор Дорн и Крос. Брайън бе дълбоко упоен.
— Робърт, добре го направи — тихо каза Крос. — Видя ли лицето му?
— Да, сър.
— Добре. Аз също. Няма грешка, виновен е. Докторе, пристъпваме към събуждане — заспиване през час, следващите двадесет и четири часа…
— Господи — избухна Армстронг, — не мислиш ли…
— През час, докторе, при условие, че може да издържи. Не искам да му се навреди, само да стане по-податлив в следващите двадесет и четири часа. После ти, Робърт пак ще го разпиташ. Ако това не помогне, ще го вкараме в червената стая.
Доктор Дорн се отдръпна и Армстронг си спомни как сърцето му прескочи.
— Не!
— За Бога, той е виновен, Робърт — изръмжа Крос, вече не на шега. — Виновен! Направил е кой знае колко поразии. Ние сме на дулото. Нарежданията са от Лондон! Забрави ли за Меткин, нашият велик комисар от „Иванов“? Току-що разбрах, че РАФ е изчезнал. Заредил е в Бомбай, после се е загубил някъде над Индийски океан.
57
Губернаторът бе страшно ядосан. Той излезе от колата и почука на задния вход на банката, там го чакаше Джонджон.
— Чете ли това? — Губернаторът развя вечерното издание на „Гардиън“. С големи букви бе написано: ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТА ОБВИНЯВАТ КНР. — Проклети непросветени глупаци, какво ще кажеш?
Джонджон също бе ядосан. Той тръгна напред покрай портиера и влезе в обширно предверие.
— Не са ли за обесване и двамата?
На следобедната пресконференция, Грей и Бродхърст обявиха публично, че всичко, което той, Джонджон, Дънрос и другите тай-панове правят, е изключително против интересите на Англия, Хонконг и Китай. Грей подробно изложи собственото си мнение за Китай, че имал за цел да покори света и че трябва да бъде третиран като голяма опасност за световния мир.
— Вече получих неофициален протест.
Джонджон трепна.
— О Боже, да не е от Тип Ток?
— Разбира се. Каза ми го с неговия спокоен, копринен глас: „Сър, когато нашите перове в Пекин прочетат как някои членове на вашия парламент гледат на Централното Кралство, много ще се ядосат“. Мисля, че сега шансът да използваме временно техни пари, е равен на нула.