Нова вълна на гняв мина през Джонджон.
— Този проклет човек намеква, че неговите възгледи са възгледите на комисията, което е абсолютно невярно! Абсурдно е да дразним Китай, при каквито и да е обстоятелства. Без благосклонното отношение на Китай, нашите позиции са абсолютно незащитени. Тотално! Проклет глупак! И трябваше да положим извънредни усилия, за да се изясним! Къде са другите?
— Суперинтендант Крос и мистър Съндърс използват в момента моя кабинет. Йан е на път за тук. Какво ще кажете за Йан и Грей сър, Грей шурей на Йан? А?
— Удивително. — След като Грей го беше споменал на пресконференцията в отговор на зададен му въпрос, звъняха много често по този повод. — Чудно, че Йан не го е споменавал.
— Или Пенелоуп! Много странно. Мислиш ли… — Джонджон погледна нагоре и спря. Дънрос приближаваше към тях.
— Добър вечер, сър.
— Хелоу, Йан. Отложих срещата за 19.00 часа, за да мога да се видя със Съндърс и Стенли Роузмънт. — Губернаторът му подаде вестника. — Видя ли това?
— Да, сър. Вечерните китайски вестници са влудяващи. Чудя се, защо не изгарят всеки брой.
— Ще ги осъдя — каза Джонджон с кисела гримаса. — Какво да правим, Йан?
— Ще се молим! Вече говорих с „Гатри“, либерален всекидневник. Един от водещите репортерите на „Гардиън“ ги интервюира в момента. Обратното им становище ще излезе в утрешните издания. — Дънрос избърса ръцете си. Чувстваше пот и по гърба си. Комбинацията Грей, Тип Ток, Филип Чен, монетата, папките на А. М. Г. го беше изнервила. Какво ще е следващото? Срещата му с Муртаг от „Ройъл Белгиум“, беше, както Кейси предрече — далечна стрелба, но доста добра. На връщане от тази среща, някой му даде следобедните вестници и бомбата, която щеше да избухне от тези недомислени изявления, почти го събори. — Трябва да отхвърлим публично тези изявления и да поработим дяволски, за да попречим законопроектът на Грей да стигне до гласуване. Лейбъристите не трябва да спечелят. — Почувства отново надигащ се гняв. — Бродхърст е същият, ако не и по-лош.
— Йан, говори ли с Тип Ток?
— Не, Брус. Телефонът продължава да дава заето, изпратих му писмо на ръка. — Разказа им какво решиха с Филип Чен. Губернаторът изложи оплакването на Тип Ток. Дънрос се ужаси.
— Кога се обади Тип Ток, сър?
— Малко преди шест.
— Вече е имал бележката ни. — Йан чувстваше ударите на сърцето си. — След този… този гаф, се басирам, че шансове да получим китайски пари нямаме.
— Съгласен съм.
Направи му впечатление, че никой не споменава за роднинството му с Грей.
— Робин Грей е отвратителен глупак — каза той, мислейки, че ще е по-добре сам да повдигне въпроса. — Проклетият ми шурей не би могъл да помогне повече на руснаците, дори да беше член на Политбюро. И Бродхърст. Глупаво!
След кратко мълчание губернаторът вметна:
— Дяволът ни дава роднините, благодарение на боговете сами си избираме приятелите.
— Прав сте. За щастие комисията заминава в неделя. С надбягванията утре и всички други… всички други проблеми, вероятно това ще заглъхне. — Дънрос избърса челото си. — Много е задушно тук?
Губернаторът кимна, след това попита:
— Всичко ли е готово, Джонджон?
— Да, сър. Трезорът…
Роджър Крос и Едуард Съндърс току-що излязоха от асансьора.
— А, Съндърс — каза губернаторът, когато двамата влязоха, — запознай се с мистър Дънрос.
— Приятно ми е, сър. — Беше на средна възраст, среден ръст, неподдаващ се на описание човек. Дрехите му бяха поизмачкани. Лицето му бе слабо и безцветно, наболата брада сивееше. — Извинете ме за неугледния вид, но още не съм бил в хотела.
— Съжалявам — отговори Дънрос. — Това сигурно може да почака до утре. Добър вечер, Роджър.
— Добър вечер, сър. Добър вечер, Йан — поздрави Крос. — Като сме се събрали, по-добре да продължим?
Джонджон понечи да тръгне, но Дънрос се обади.
— Само за момент. Брус, ще ни оставиш ли за малко сами?
— О, разбира се. — Джонджон прикри изненадата си, чудейки се кой е Съндърс, но беше достатъчно умен, за да не попита. Ако искаха, щяха сами да му кажат. Затвори вратата след себе си.
Дънрос погледна губернатора.
— Можете ли да гарантирате, сър, че това е Едуард Съндърс, началник на МИ–6?
— Да, мога. — Губернаторът му подаде плик. — Предполагам, искаш го писмено.
— Благодаря, сър. — Дънрос се обърна към Съндърс: — Извинете, но вие сигурно разбирате постъпката ми.
— Разбира се. Добре, значи сега сте спокоен. Да тръгваме ли, тай-пан?