— Да тръгваме.
Дънрос добави:
— Имам някои общи книжа, които искам да проверя, докато сме тук. Няма защо да ме чакате.
— Добре, благодаря, Йан — каза сър Джефри и тръгна с другите.
Когато остана съвсем сам Дънрос отиде при друга редица сейфове. Извади ключодържателя и избра два ключа, мислейки си, че Джонджон би получил удар, ако знае, че Дънрос имаше дубликат на оригинала. Ключалката се отвори безшумно. Този сейф беше един от дузините, които „Ноубъл хаус“ притежаваше под чужди имена. Вътре имаше пакет от 100-доларови банкноти, стари документи и книжа. Отгоре — зареден автоматичен пистолет. Както винаги беше неспокоен, мразеше пистолети, мразеше Хег Струан и в същото време се възхищаваше от нея. В нейната „Инструкция за тай-пан“, написана точно преди смъртта й в 1917 година. Беше формулирала правила и едно от тях гласеше, че тай-панът винаги трябва да има на разположение съществено количество скрити пари и най-малко четири заредени пистолета. Тя беше написала:
Аз ненавиждам пистолетите, но знам, че са нужни. През 1916 година, когато бях немощна и болна, моят внук Кейли Горман, мислейки, че съм на смъртно легло, ме принуди да стана, да отида до сейфа в Грейт хаус, да взема печата на „Ноубъл хаус“ и да му предам абсолютната власт, като тай-пан. Вместо печата взех пистолета, който беше скрит там и стрелях. Той живя два дни и умря. Страхувам се от Бога и мразя убийствата, но Кейли беше побесняло куче и е дълг на тай-пана да защитава приемствеността. Не съжалявам за смъртта му, ни най-малко. Ти, който четеш това, бъди внимателен: роднина или познат се стремят към власт по същия начин, както и другите. Не се страхувай да използваш всякакъв метод, за да защитиш приемствеността.
Спомни си как му настръхнаха косите, когато за първи път чете инструкциите й, нощта, когато стана тай-пан. Винаги беше смятал, че братовчедът Кейли — най-големият син на най-малката дъщеря на Хег, Роуз, е умрял от холера при една от големите епидемии, които върлуваха в Азия.
Имаше и други чудовищни неща, за които беше написала там:
През 1894 година, най-ужасната от всички, беше ми донесена втората от монетите на Джин-куа. Чумната епидемия в Хонконг беше в разгара си. Нашите езични китайци, умираха с десетки хиляди. Епидемията покосяваше богати и бедни — братовчедът Хенъх и трите му деца, две от децата на Чен-Чен и пет внука. В една легенда се разказваше, че чумната епидемия е родена от вятъра. Други смятаха, че е Божие проклятие. След това стана чудо! Японските лекари — изследователи, Витасато и Айама бяха извикани в Хонконг. Те доказаха, че заразата се пренася от бълхи и плъхове и хигиената и унищожаването на плъховете ще прекратят завинаги епидемията. Ужасният хълм на Тай-пинг Шан, притежание на Гордън — Гордън Чен, син на любимия ми тай-пан — където живееха повечето от нашите езичници беше вонящ и гноящ, развъдник на плъхове, котел за всички епидемии. Колкото и властите да настояваха, заплашваха, заповядваха, суеверните обитатели, които живееха там не вярваха и не искаха да си помръднат пръста за подобряване на хигиената, независимо че продължаваха да умират хора. Гордън, вече беззъб старец, само си скубеше косите за изгубените наеми и пазеше силите си за четирите млади жени в домакинството.
В края на лятото, когато изглеждаше, че колонията отново ще бъде обречена и смъртността ежедневно нарастваше, аз наредих да запалят целия ужасен, зловонен склон. Това, че някои обитатели умряха, лежи на моята съвест, но без пречистващия огън колонията бе обречена и още стотици хиляди щяха да загинат. Предизвиках пожара, но така удържах на честната дума към Хонконг, удържах на честната дума към втората от монетите.
На двадесети април човек на име Чианг Уу-тах подари монетата на моя скъп млад братовчед, Дърк Дънрос, трети тай-пан, който ми я донесе, без да подозира тайната. Изпратих да извикат Чианг, който говореше английски. Услугата, която се искаше беше, „Ноубъл хаус“ да даде незабавно убежище и помощ на млад, образован на запад китайски революционер на име Сан Йат-сен. Трябваше да му помогнем с пари, да го подпомагаме докато е жив с всички сили в борбата му за свалянето в Китай на чуждата династия Манчу. Подпомагането на каквато и да било революция срещу управляващата Китай династия, с която имахме добри отношения и от която зависеше повечето от нашата търговия и доходи беше против моите принципи и против интересите на „Ноубъл хаус“. Казах "не". Но Чианг Уу-тах каза: „Това е услуга искана от «Ноубъл хаус».“
И така беше направено.
С голям риск осигурявах средства и протекции. Моят скъп Дърк Дънрос измъкна доктор Сан от Кантон и от тук на параход за Америка. Исках Сан да придружи младия Дърк до Англия — той заминаваше с нашия кораб. Исках да му предам титлата тай-пан, той каза: „Не, не докато не се върна“. Но никога не се върна. Корабът потъна някъде в Индийския океан. О, колко тежка загуба за мен, за нас!