Но, смъртта е част от живота и ние живите имаме задължения, които трябва да изпълним. Още не зная на кого да предам наследството. Трябваше да е Дърк Дънрос, който беше кръстен на дядо си. Неговите синове са още твърде млади, не подхожда никой и от Купър, или от де Вил, никой от Макструан още не е готов. Може би Аластър Струан, но там има слабост, идваща от Роб Струан.
Не се срамувам да призная, бъдещ тай-пан, че съм уморена до смърт. Но още не съм готова да умра спокойно. Моля се Господ да ми даде сили още няколко години. Няма никой от моите наследници, нито от наследниците на моя любим Дърк, достоен за неговия плащ. И сега да се преживее тази Световна война, да се преустрои „Ноубъл хаус“, нашите търговски кораби да се подновят — досега немските бомби потопиха тридесет от тях, почти целия ни флот. И обещанието за втората монета да бъде изпълнено докрай. Този доктор Сан Йат-сен трябва и ще бъде подпомаган докато не умре и така ще запазим нашия престиж в Азия…
„И ние го направихме — мислеше Дънрос. — «Ноубъл хаус» го подкрепяше във всичките му неприятности, дори когато се опита да се присъедини към Съветска Русия, до смъртта му в 1927 година и Чанг Кай-шек, обученият в Съветска Русия лейтенант, продължи делото му и поведе Китай към бъдещето. Докато старият му съюзник, но вечен враг, Мао, взе бъдещето от ръцете му и се качи на трона в Пекин с кървави ръце, пръв в следващата династия.“
Дънрос извади кърпа и изтри челото си.
Въздухът в подземието беше сух и прашен и той се закашля. Ръцете му бяха влажни и още чувстваше тръпки по гърба си. На дъното на дълбокия метален сейф намери своя печат, който щеше да му трябва през уикенда в случай, че сделката с „Ройъл Белгиум фърст сентръл“ се сключи.
„Наистина дължа на Кейси повече от една услуга, ако сделката стане“.
Много внимателно повдигна крайчето на фалшивото дъно. В двусантиметровото пространство на сейфа бяха оригиналните осем подвързани в синьо папки. Истинските папки на А. М. Г. Онези, които преди малко предаде на Съндърс бяха в запечатания пакет, който Кърк и жена му донесоха заедно с писмото:
Тай-пан, много се страхувам, че сме предадени и информацията може да отиде в чужди ръце. Приложените папки са много подобни на предишните. В тях са изпуснати най-важните имена и факти. Можеш да ги предадеш, ако те принудят, но само тогава. Що се отнася до оригиналните, трябва да ги унищожиш, след като се срещнеш с Рико. Някои страници съдържат кодирана информация. Рико ще ти даде ключа. Моля, извини ме за цялата тази диверсионна тактика, но шпионажът не е детска игра и е свързан с убийства сега и в бъдеще. Нашата прекрасна Англия е нападната от предатели. Свободата е под заплаха, както никога досега. Моля те, опитай се да надминеш своя знаменит предшественик. Той се бори за свобода да търгува и да живее. Съжалявам, но не мисля, че е умрял при буря. Никога няма да узнаем истината, струва ми се, че е бил убит, така както ще бъда и аз. Не се тревожи, мой млади приятелю — постигнах много в живота. Забих много гвоздеи в ковчега на врага, повече отколкото ми се полагаше — направи същото.
„Горкият“ — тъжно помисли Дънрос.
Вчера тайно постави фалшивите папки в сейфа и премести истинските в другия. Искаше му се тогава да унищожи оригиналните, но бе невъзможно да го направи безопасно и при всички случаи трябваше да чака срещата с японката.
Изведнъж почувства, че е наблюдаван. Ръцете му хванаха пистолета, той погледна през рамо. Нещо, като че се обърна в стомаха му. Крос го наблюдаваше. Джонджон също. Бяха при входа на подземието.
След доста време Крос каза:
— Исках да благодаря за сътрудничество, Йан. Мистър Съндърс и аз сме ти много задължени.
Дънрос въздъхна облекчено.
— Моля. Радвам се, че помогнах. — Опитваше се гласът му да звучи нормално. Пусна пистолета. Фалшивото дъно леко падна на мястото си. Забеляза, че Крос е озадачен, но не обърна внимание. От мястото, където стоеше, не би могъл да види истинските папки. Благослови своя Бог закрилник, който го предпази да не извади някоя от папките и да я прелисти. Нехайно бутна вратата на сейфа, секретът щракна и той започна да диша отново.
— Доста е задушно тук, нали?
— Да. Отново благодаря, Йан. — Крос излезе.
— Как отвори този сейф? — студено запита Джонджон.
— С ключ.
— Два ключа, Йан. Това е против установения ред. — Джонджон протегна ръка. — Може ли да ми предадеш ключа?