— Съжалявам, Стари приятелю — отговори спокойно Дънрос.
Джонджон се поколеба.
— Винаги сме подозирали, че имаш копие от оригинала. Пол е прав за едно — имаш прекалено много власт, смяташ, че банката е твоя собственост, нашите фондове твои и колонията също.
— Ние много дълго си сътрудничихме с двама ви, с изключение на последните няколко години, когато Пол приложи някои мерки, а аз имах проблеми. Но по-лошото е, че е старомоден и гласувах против него само поради тази причина. Ти не, ти си съвременен. Ще бъдеш по-справедлив, по перспективен, по-малко емоционален и по-честен.
Джонджон поклати глава.
— Съмнявам се. Ако някога стана тай-пан на банката ще направя така, че тя изцяло да е на акционерите и да се контролира от директорите, избрани от тях.
— Тя и сега е така контролирана. Ние притежаваме само 21 процента.
— Притежавахте 21 процента. Тези акции са гаранция за оборотните фондове, които ти не можеш и вероятно никога не ще успееш да изплатиш. Освен това, 21 процента не е контрол, слава Богу.
— Много е близко.
— Това, което искам да кажа — хладно каза Джонджон, — е, че е опасно за банката, много опасно.
— Не мисля.
— Аз, да. Искам обратно моите 11 процента.
— Няма да има разпродажба, Стари приятелю.
— Когато аз съм тай-пан, Стари приятелю, ще си ги взема на всяка цена.
— Ще видим.
— Ще направя много промени. Всички тези секрети, например. Няма да има ключове на банката, само лично притежавани ключове.
— Ще видим — усмихна се Дънрос.
На пристанище Каулуун Сайд, Бартлет пръв скочи от кея в яхтата и помогна на Орланда да се качи. Тя моментално свали високите токчета, за да не издраска чудесната палуба.
— Добре дошъл на борда на „Сий уич“, мистър Бартлет. Добър вечер, Орланда — каза Горнт с усмивка. Беше на щурвала и даде знак на моряка, който освободи яхтата от пристана. — Радвам се, че прие поканата ми за вечеря, мистър Бартлет.
— Не знаех, бях вечерял вече, когато Орланда ми каза преди половин час… хей, това е страхотна яхта!
Горнт включи двигателя на заден ход.
— Преди час и аз не знаех. Предположих, че никога не си виждал пристанището нощем и реших, че ще е приятно. Има две неща, за които искам лично да разговарям с теб и помолих Орланда да те покани.
— Надявам се, не е било проблем да дойдете на Каулуун Сайд.
— Не, Линк. Често посрещам гости тук. — Горнт се усмихна, мислейки за Орланда и всички други гости, които бе посрещал. Той умело излезе в открито море и пое курс на запад.
Яхтата беше седемдесет фута дълга, стегната, елегантна, блестяща и се управляваше като моторница. Те застанаха на мостика. Горнт носеше обикновени моряшки дрехи, светла куртка и смешна островърха спортна шапка с емблемата на яхтклуба. Дрехите и ниско подстриганата, прошарена брада му стояха много добре. Леко се полюляваше, следвайки движението на яхтата, чувстваше се у дома си.
Бартлет също беше с обикновена спортна фланелка и маратонки. Орланда стоеше до него и той усещаше присъствието й, независимо, че не се докосваха. Тя беше с тъмен вечерен костюм и шал, за да я пази от вятъра. Стоеше, пазейки равновесие. Вятърът развяваше косите й, беше съвсем малка до него без токчетата.
Той погледна назад към пристанището с фериботи, малки лодки, океански параходи и огромния самолетоносач, залян от светлина със смело веещо се знаме. Чу се звук от излитащ самолет.
Бартлет не виждаше аерогарата и самолета си, но знаеше, къде е паркиран. Този следобед го посети с полицейско разрешение, за да провери и вземе някои книжа и провизии.
Орланда се докосваше от време на време до него и той я поглеждаше. Тя отвръщаше на усмивката му.
— Страхотно, нали?
Тя кимна, щастлива. Нямаше защо да отговаря. И двамата знаеха.
— Наистина е — каза Горнт, мислейки, че Бартлет говори на него. — Прекрасно е да си в морето вечер, водач на собствен кораб. Ще плуваме на запад, после около Хонконг три — четвърти час. — Той кимна на капитана, който стоеше наблизо, мълчалив нисък шанхаец с бели, колосани панталони.
— Shey-shey, благодаря — отвърна капитанът и пое руля. Горнт посочи към столовете в задната част на палубата.
— Заповядайте, моля. Изглеждаш чудесно, Орланда.
— Благодаря.
— Не ти ли е студено?
— О не, Куилън, благодаря.
Стюард с ливрея се качи, носейки табла с топли и студени сандвичи. В кофичка с лед до масата имаше отворена бутилка вино, четири чаши, две кутии американска бира и няколко безалкохолни напитки.
— Какво ще пиеш? — попита Горнт. — Виното е „Фраскати“, но чух, че предпочиташ студена бира?