— Моят съвет, старши братко, е да бъдеш предпазлив и да не го правиш, ако можеш. А ако не можеш… — той сви рамене. — Джос. Решено ли е вече?
— Не, още не е. Беше споменато на седмичната ни среща. За да го обмислим.
— Говорили ли са с онези тримата?
— Доколкото разбрах Лий Белият Прах е дошъл при нас, младши братко. Изглежда, четиримата имат намерение да се съюзят.
Лий зяпна от учудване.
— Така изглежда.
— Ще работят заедно? Тези мръсници?
— Така казаха. Сигурен съм, че ще стане Висшият Тигър.
— Айейа, този тип ли? Казват, че е убил петдесет души със собствените си ръце — каза мрачно Лий и потрепери при мисълта за идващата опасност. — Сигурно плащат поне на триста биячи. За нас най-добре би било тези тримата да са мъртви или да са зад решетките.
— Да. Но вместо това Лий Белият Прах твърди, че са готови да разширят бизнеса си и че срещу малко съдействие от наша страна могат да ни гарантират огромна отплата. — Танг-по избърса потта от челото си и запали нова цигара. — Слушай, малки братко — каза меко, — той се кълне, че им е било предложено огромно количество пари от Америка — в брой и в банка. А освен това много голям пазар на дребно за тяхната стока, с център Манхатън.
Лий усети как потта изби по челото му.
— Пазар на дребно в Америка? Това означава милиони. Ще го гарантират?
— Да. Ние ще имаме много малко работа. Само ще си затваряме очите и ще се грижим за това, морската полиция и отделът за борба с наркотиците да хващат предвидените за това пратки. Нали в Древната Книга е написано: „Ако не вземаш подкупи, гръм ще те удари“?
Отново настъпи тишина.
— А кога това решение… кога ще се решава въпросът?
— Следващата седмица. Ако се вземе положително решение, ще бъдат необходими няколко месеца, а може би и година, за да се организира трафика. — Танг-по погледна към часовника и стана. Време е да се изкъпем. Нощният Сонг ни е уредил вечеря след това.
— Оооо, много добре. — Лий притеснено угаси единствената лампа, която висеше от тавана. — А ако се вземе отрицателно решение?
Танг-по угаси цигарата си и се изкашля.
— Ако ли не… — Той сви рамене. — Животът е един, освен за боговете, така че наш дълг е да мислим за семействата си. Имам познат, който е капитан на един от корабите на Фор Фингър Уу…
11
— Здравей, Брайън — каза Дънрос. — Добре дошъл.
— Добър вечер, тай-пан. Поздравления. Чудесна вечер за тържество — каза Брайън Куок. Неизвестно откъде изникна сервитьор в ливрея и той взе прекрасна кристална чаша с шампанско. — Благодаря за поканата.
— Винаги си добре дошъл. — Дънрос бе застанал до вратата на големия салон на Грейт хаус. На няколко крачки зад него, високата и жизнерадостна Пенелоуп посрещаше други гости. Вратите на полупълния салон бяха отворени към обилно осветени, пълни с хора тераси и градини, където по-голямата част от гостите — ефектно облечени жени и мъже в смокинги — стояха на групи или седяха около кръгли маси. С падането на нощта задуха хладен бриз.
— Пенелоуп, скъпа — извика Дънрос, — нали помниш полицейски началник Брайън Куок?
— Разбира се — отвърна тя, докато с щастлива усмивка си проправяше път към тях, без изобщо да си го спомня. — Как сте?
— Благодаря, добре. Поздравления!
— Благодаря ви. Чувствайте се като у дома си. Вечерята започва в девет и петнайсет. Ако случайно сте загубил поканата, списъкът с местата на масите е в Клаудия. Извинете ме за момент… — Тя се обърна да посрещне някакви други гости, а очите й се опитваха да видят навсякъде, за да се уверят, че всичко е наред и никой не скучае, макар и, дълбоко в себе си да знаеше, че ако се случи някоя неприятност, нямаше да се намеси, защото други щяха да оправят нещата.
— Голям късметлия си, Йан. С всяка изминала година става по-млада.
— Да.
— Тогава, да пием за следващите двайсет години! Наздраве! — Те чукнаха чаши. Бяха приятели от началото на петдесетте години, когато се запознаха на първото планинско рали и оттогава между тях винаги съществуваше приятелско съперничество. Освен това бяха и едни от основателите на хонконгския спортен автомобилен рали-клуб.
— А ти, Брайън, нямаш ли си постоянна приятелка? Сам ли си дошъл?
— Непрекъснато ги сменям. — Брайън Куок сниши гласа си. — Всъщност, смятам да остана ерген.