— Не знам, уважаема госпожо — отвърна вежливо Брайън.
— Кога ще намерите моя първи праплеменник?
— Скоро. Правим всичко, което е по силите ни.
— Добре. И да не сте посмели да пречите на младия Филип, ако реши тайно да плати откупа за Джон. Погрижете се за това.
— Добре. Ще направя каквото мога. Тук ли е съпругата на Джон?
— А? Кой? Говори по-силно, момчето ми!
— Тук ли е Барбара Чен?
— Не. Беше дошла по-рано, но в момента, в който пристигна онази жена, я „заболя главата“ и си тръгна. Хм, напълно я разбирам! — Старческите й влажни очи гледаха към Дайан Чен, която бе в другия край на залата. — Ах, тази жена! Видя ли как пристигна?
— Не, уважаема госпожо.
— Хм, като че ли бе самата Нели Мелба. Влетя като бършеше очите си с кърпичка, влачейки със себе си по-големия си син, Кевин. Никак не ми харесва това момче — а горкият ми племенник Филип вървеше отзад като някой помощник-готвач. Хм! Единственият случай, в който Дайан Чен наистина е плакала, беше през 56-а, когато акциите й рязко спаднаха и тя загуби цяло състояние. Направо се подмокри от мъка. Виж я сега как се надува! Преструва се на много разстроена, а всички знаят, че вече си мисли, че е Императрица Доуегър! Как ми се иска да я ощипя по бузите! Отвратителна е! — тя отново погледна Брайън Куок. — Да намериш праплеменника ми Джон, защото не искам тази жена или нейният пикльо да стане ло-пан на нашата къща.
— А той може ли да стане тай-пан?
И двамата се засмяха. Много малко европейци знаеха, че тай-пан, освен, че означаваше „голям вожд“, навремето е било използвано от китайците като жаргонно название на управител на публичен дом или на обществена тоалетна. Затова нито един китаец нямаше да се нарече тай-пан, а ло-пан, което също означаваше „голям вожд“ или „главен вожд“. Китайците и евроазиатците много се забавляваха от факта, че на европейците им бе приятно да наричат себе си тай-пан, без да се сещат за правилната титла.
— Да. В случай, че е подходящият пан — каза възрастната жена и двамата се изкикотиха. — Намери моя Джон Чен, Брайън Куок!
— Добре. Добре, ще го намерим.
— Хубаво. А какви са според теб шансовете на Голдън Лейди в събота?
— Доста големи, ако времето е сухо. При три към едно човек би могъл да спечели доста пари. Обърни внимание и на Ноубъл Стар — тя също има големи шансове.
— Добре. Ела при мен след вечеря. Искам да говоря с теб.
— Да, уважаема госпожо — усмихна се той и я изпрати с поглед. Знаеше, че онова, което иска, е да изиграе ролята на посредничка за женитба за някоя от праплеменничките си. Айейа, в скоро време ще трябва да направя нещо по този въпрос, помисли си той.
Очите му отново се върнаха към Кейси. Бе много развеселен от неодобрителните погледи на останалите жени и предпазливото възхищение на всички техни придружители. В този момент Кейси вдигна очи, забеляза го и го изгледа със също толкова откровено одобрение.
„Дю не ло мо — помисли си притеснено той. Имаше чувството, че е гол. — Искам да я притежавам.“ После видя Роджър Крос, до който стоеше Армстронг. Събра мислите си и се отправи към тях.
— Добър вечер, сър.
— Добър вечер, Брайън. Много си изискан.
— Благодаря ви, сър. — Не беше толкова глупав, за да се впусне в любезности. — Имам среща с тай-пана след вечеря.
— Това е добре. Намери ме веднага след като свършите.
— Да, сър.
— Значи според теб американката е зашеметяваща?
— Да, сър. — Брайън въздъхна на ум. Беше забравил, че Крос разбираше английски, френски и малко арабски само по мърдането на устните — не знаеше нито един китайски диалект — и че имаше изключително остро зрение.
— Наистина прави доста силно впечатление — каза Крос.
— Да, сър. — Той видя как Крос съсредоточава вниманието си към нея и разбра, че в момента „подслушва“ от разстояние и нейния разговор и страшно се ядоса на себе си за това, че не беше развил тази способност.
— Изглежда е много запалена по компютрите. — Крос погледна отново към тях. — Любопитно, нали?
— Да, сър.
— Какво каза Уайн Уейтър Фенг?
Брайън му разказа.
— Добре. Ще се погрижа Фенг да получи премия. Не очаквах да видя тук Ланган и Роузмънт.