— Може да е случайно — предположи Брайън Куок. — И двамата са луди по конните залагания. Виждал съм ги в сепарето на тай-пана.
— Не вярвам на случайностите — каза Крос. — А колкото до Ланган, естествено вие не знаете нищо, и двамата.
— Да, сър.
— Добре. Може би е по-добре и двамата да се захванете с нашата работа.
— Да, сър. — С облекчение понечиха да тръгват, но спряха, защото внезапно настъпи тишина. Всички погледи се насочиха към входната врата. Там стоеше Куилън Горнт — с черни вежди и черна брада, усетил, че са го забелязали. Останалите гости припряно продължиха разговорите си и престанаха да гледат нататък, но ушите им бяха нащрек.
Крос тихо подсвирна.
— Той пък защо е тук?
— Залагам петдесет към едно, че не е за добро — каза Брайън Куок, също толкова изненадан.
Те наблюдаваха Горнт, който влезе в салона и подаде ръка на Дънрос и Пенелоуп. Недалеч от тях Клаудия Чен бе изпаднала в шок и трескаво мислеше как да преподреди масата на Дънрос за толкова кратко време, защото, естествено, Горнт трябваше да седне точно там.
— Надявам се, че нямате нищо против това, че в последния момент промених решението си — каза Горнт и устата му се разтегли в усмивка.
— Ни най-малко — отвърна Дънрос и устата му се разтегли в усмивка.
— Добър вечер, Пенелоуп. Почувствах се длъжен лично да ви предам поздравленията си.
— О, благодаря ви — каза тя. Усмивката й остана непроменена, но пулсът й се ускори. — Аз, аз много се разстроих, когато научих за жена ви.
— Благодаря. — Емелда Горнт страдаше от артрит и от няколко години бе прикована на инвалидна количка. В началото на годината се разболя от пневмония и почина. — Беше много нещастна — каза Горнт. — Лош джос и за Джон Чен.
— Много.
— Предполагам сте чели следобедния „Газет“?
Дънрос кимна, а Пенелоуп каза:
— Достатъчно, за да изплаши всички до смърт.
— Във всички следобедни вестници имаше огромни заглавия и подробни разсъждения за отрязаното ухо и Бившите вълци.
Настъпи кратка пауза. Тя бързо я прекъсна.
— Децата са добре, нали?
— Да. През септември Анагрей отива да учи в Калифорнийския университет, а Майкъл е тук за лятната ваканция. Мога с радост да кажа, че и двамата са в отлична форма. А вашите?
— Добре са. Въпреки, че много ми се иска Ейдриън да отиде да учи в университет. Боже Господи, в наше време децата са много трудни, нали?
— Мисля, че във всички времена са били такива. — Горнт едва-едва се усмихна. — Баща ми все повтаряше колко труден съм бил. — Той отново погледна към Дънрос.
— Да. Как е баща ти?
— Здрав и бодър, слава Богу. Казва, че английският климат му действал много добре. Ще си дойде за Коледа. — Горнт взе поднесената му чаша шампанско. Келнерът трепна от погледа му и бързо се отдалечи. Той вдигна чашата си. — Щастие и много поздравления.
Дънрос вдигна своята в отговор, все още удивен от появата на Горнт. Официалните покани на Горнт и останалите врагове бяха изпратени само от учтивост и за престиж. Това, което се очакваше бе учтив отказ и Горнт вече го бе направил.
„Защо е тук?
Дошъл е, за да злорадства — помисли си Дънрос. — Като скапания си баща. Сигурно Това е причината. Но за какво? Каква мръсотия ни е направил? Бартлет? Дали е нещо свързано с Бартлет?“
— Прекрасен салон и доста голям — каза Горнт. — И великолепна къща. Винаги съм ви завиждал за тази къща.
„Да, копеле такова, знам“ — кипеше от гняв Дънрос, спомняйки си последния случай, в който някой от фамилията Горнт бе стъпил в Грейт хаус. Преди десет години, 1953, когато тай-панът бе все още Колин Дънрос, бащата на Йан. Беше по време на коледното празненство на „Струан“ — както обикновено най-голямото — и Куилън Горнт бе пристигнал заедно с баща си, Уилям, по онова време тай-пан на „Ротуел-Горнт“, също така неочаквано. След вечеря, пред очите на около дванайсетина мъже, в билярдната зала между двамата тай-пана се разрази голям скандал. Това беше по времето, когато Горнт и неговите шанхайски приятели току-що бяха блокирали „Струан“, опитвайки се да превземат „Саут Ориент Еъруейс“, която поради комунистическото нашествие на континента, беше на разположение. Тази авиокомпания държеше монопола на целия трафик за и от Шанхай към Хонконг, Сингапур, Тайпей, Токио и Банкок и ако се слееше с новата им авиокомпания, „Струан“ щяха да държат на практика монопола върху всички полети в района на Далечния Изток, с база извън Хонконг. И двамата си бяха отправили обвинения за удари под пояса — и двамата имаха право.