Тогава и двамата стигнаха до края. Уилям Горнт бе използвал всички средства, за да се установи в Хонконг след огромните загуби на „Ротуел-Горнт“ в Шанхай. И когато Колин Дънрос бе разбрал, че няма да успее да надделее, той бе измъкнал „Саут Ориент Еъруейс“ от ръцете на Уилям Горнт като упражни натиск върху една надеждна кантонезка група.
— Точно това направи, Колин Дънрос, точно това направи. Падна в капана и сега вече никога няма да можеш да ни спреш — злорадстваше Уилям Горнт. — Ние ще останем тук. Ще те изгоним от Азия, теб и твоята проклета „Ноубъл хаус“. „Саут Ориент“ е само началото. Ние спечелихме!
— Спечелили сте — друг път! Групата Ян-Уонг-Сун са наши съюзници. Имаме договор.
— Прекратен е ето с това. — Уилям Горнт бе махнал на Куилън, неговият най-голям син и сигурен наследник, който извади копие от някакво споразумение. — Този договор е с групата Ян-Уонг-Сун, които са подставени лица на групата Цо-Уа-Фенг — каза щастливо той, — които са подставени лица на Та-Уенг-Сап и продават „Саут Ориент“ на „Ротуел Горнт“ за един долар повече от първоначалната цена! — Куилън Горнт го бе оставил върху билярдната маса с тържествен жест — „Саут Ориент“ е наша!
— Не вярвам!
— А трябва. Честита Коледа! — Уилям Горнт се засмя силно и с презрение и напусна. Куилън, също през смях, бе оставил билярдната щека. Йан Дънрос бе близо до вратата.
— Някой ден ще притежавам тази къща — бе изсъскал в лицето му Куилън Горнт, а след това се бе обърнал към останалите. — Ако някой от вас търси работа, да дойде при нас. Скоро ще бъдете на улицата. Вашата „Ноубъл хаус“ няма да се задържи много дълго. — Присъстваха Ендрю Гавалан, Жак де Вил, Аластър Струан, Лечи и Дейвид Макструан, Филип Чен и дори Джон Чен.
Дънрос си спомни как тогава баща му вилня през цялата нощ като се оправдаваше с предателство, подставени лица и лош джос, макар че самият той го бе предупреждавал много пъти, но предупрежденията му бяха пренебрегвани. „Господи, какъв позор! Тогава целият Хонконг ни се смя — «Ноубъл хаус» преметната от Горнт и техните шанхайски измамници.“
„Да. Но онази нощ сложи край на падението на Колин Дънрос. В онази нощ аз реших, че той трябва да си отиде, преди да загубим завинаги «Ноубъл хаус». Използвах Аластър Струан. Помогнах му да отстрани баща ми. Аластър Струан трябваше да стане тай-пан. Дотогава, докато аз станех достатъчно умен, за да го отстраня. Достатъчно умен ли съм сега? Не знам — помисли си Дънрос, насочвайки вниманието си към Куилън Горнт, който стоеше пред него и сипеше любезности, а той се чуваше да отговаря със същото докато в себе си си казваше: — Не съм забравил «Саут Ориент», нито това, че бяхме принудени да слеем нашата авиокомпания с вашата на смешна цена и да изгубим контрол над новата, преименувана в «Ол Ейжа Еъруейс»! Нищо не е забравено. Тогава загубихме. Но този път ще спечелим. Ще спечелим всичко, по дяволите.“
Кейси наблюдаваше двамата мъже като омагьосана. Тя забеляза Куилън Горнт още в първия момент — позна го по снимките в досието му. Почувства неговата сила и мъжественост чак от другия край на салона и това по особен начин я възбуди. Докато го наблюдаваше имаше чувството, че напрежението между тях бе почти материално — два бика, заемащи позиция за бой.
Ендрю Гавалан веднага й бе казал кой е Горнт. Тя не прояви излишно любопитство, а просто попита Гавалан и Линбар защо са толкова шокирани от появата на Горнт. И тогава, тъй като бяха сами, само четиримата — Кейси, Гавалан, де Вил и Линбар Струан — те й разказаха за „Щастливата Коледа“ и за „Някой ден ще притежавам тази къща“.
— И какво направи тай-… какво направи Йан? — попита тя.
Гавалан каза:
— Просто гледаше Горнт. Всички разбираха, че ако имаше пистолет, или нож или тояга, щеше да ги използва, беше ясно. Но тъй като нямаше оръжие всички мислеха, че всеки момент ще се нахвърли със зъби и нокти… Но той стоеше като вкаменен и гледаше Горнт и Горнт отстъпи крачка назад, за да е извън обсега му — буквално. Но този мръсник е куражлия. Като че ли напрегна всичките си сили и за момент отвърна на погледа на Йан. След това, без да каже дума, бавно го заобиколи, много предпазливо, без да сваля очи от него и излезе.
— Какво търси това копеле тук тази вечер? — измърмори Линбар.