— Странен човек сте — каза Кейси. — В един момент война, в следващия очарование.
— Ние, англичаните имаме правила за мир и за война. Това, че ненавиждаш някого не значи, че трябва да го псуваш, да го плюеш в лицето и да обиждаш жена му. — Горнт й се усмихна. — Хайде да открием вашия господин Бартлет. След това наистина трябва да си вървя.
— Защо го направихте? Това с тай-пана? Предизвикателството и онова за „жизненоважната“ сделка. Това бе официалното хвърляне на ръкавицата, нали? Пред хора.
— Животът е игра — каза той. — Целият е една игра и ние, англичаните, я играем по по-различни правила от вас, американците. Да. И животът ни е даден, за да му се наслаждаваме. Сирануш — какво прекрасно име имате. Може ли да го използвам?
— Да — каза тя след кратка пауза. — Но защо точно сега?
— Сега беше моментът. Не преувеличих, когато казах, че сте жизненоважни за „Струан“. Няма ли да потърсим вашия господин Бартлет?
„За трети път каза «вашия» господин Бартлет. За да ме провери или за да ме дразни?“
— Разбира се, защо не? — тя тръгна към градината. Усещаше погледите, явни и прикрити, на останалите гости, както и удоволствието от опасността. — Навсякъде ли се появявате по такъв драматичен начин?
Горнт се засмя.
— Не. Извинявам се, задето бях толкова рязък, Сирануш — сигурно съм ви наскърбил.
— Срещата ви с Линк ли имате предвид? Не ме наскърбихте. Линк е постъпил много умно като не ми е казал, че ще разговаря с опозицията. Това ми даде тази сутрин свобода на действие, която иначе нямаше да имам.
— А, значи не се сърдите, че не ви се е доверил?
— Това няма нищо общо с доверието. Аз много често скривам от Линк някои неща, докато дойде подходящия момент. Само, за да го предпазя. Очевидно в случая той е направил същото. Линк и аз се разбираме един друг. Поне мисля, че аз го разбирам.
— В такъв случай, кажете ми как да сключа сделка с него?
— Първо трябва да знам какво искате. Освен главата на Дънрос.
— Аз не искам главата му, нито смъртта му — нищо подобно. Просто скорошното прехвърляне на „Ноубъл хаус“. Щом „Струан“ бъде унищожена, ние ще бъдем „Ноубъл хаус“. — Лицето му стана сурово. — Тогава всички призраци от миналото ще могат да спят спокойно.
— Разкажете ми нещо за тях.
— Моментът не е подходящ, Сирануш. Слушат ни прекалено много неприятели. Ще ви разкажа, когато сме сами. — Вече бяха в градината. Нежният бриз галеше лицата, а небето бе осеяно със звезди. Линк Бартлет не беше на тази тераса, затова слязоха по широките каменни стълби към алеите, които кръстосваха градината, пробивайки си път между гостите. Но в този момент някой ги спря.
— Здравей, Куилън. Каква приятна изненада.
— Здравей Пол. Госпожице Чолок, позволете ми да ви представя Пол Хавъргил. В момента той е шеф на „Виктория бенк“.
— Трябва да отбележа, че това е само временно, госпожице Чолок, единствено поради факта, че нашият главен директор е в отпуск по болест. След няколко месеца ще се пенсионирам.
— За наше съжаление — каза Горнт, а след това запозна Кейси с останалите от групата: лейди Джоана Темпъл — Смит, висока жена с продълговато лице на около петдесет и Ричард Куанг и съпругата му. — Ричард Куанг е председател на „Хо-Пак“, една от най-добрите китайски банки.
— В банковото дело всички сме приятелски настроени конкуренти, госпожице… естествено, с изключение на „Блекс“ — каза Хавъргил.
— Сър? — каза. Кейси.
— „Блекс“ ли? О, това е прякорът на „Бенк ъф Лондон, Кантон енд Шанхай“. Може да са по-големи от нас, с един-два месеца по-стари, но ние сме най-добрата банка тук, госпожице…
— „Блекс“ са моите банкери — каза Горнт на Кейси. — Вършат ми много добра работа. Първокласни банкери.
— Второкласни, Куилън.
Горнт отново се обърна към Кейси:
— Тук има една приказка, която гласи: „Блекс“ са джентълмени, които се опитват да бъдат банкери, а „Виктория“ са банкери, които се опитват да бъдат джентълмени.
Кейси се засмя. Останалите се усмихнаха от учтивост.
— Нали сте приятелски настроени конкуренти, господин Куанг? — попита тя.
— Да. Не бихме се осмелили да се противопоставим на „Блекс“ или на „Виктория“ — каза дружелюбно Ричард Куанг — нисък, набит мъж на средна възраст, черна прошарена коса и непринудена усмивка и говорещ перфектно английски. — Научих, че „Пар-Кон“ има намерение да инвестира в Хонконг, госпожице Челек.