— Дошли сме, за да се ориентираме в обстановката, господин Куанг. Все още нищо не е сигурно. — Тя не обърна внимание на погрешното произнасяне на името й. Горнт сниши гласа си:
— Между нас да си остане, но казах официално на Бартлет и на госпожица Чолок, че ще предложим по-изгодни условия от тези, които са в състояние да предложат „Струан“. „Блекс“ стопроцентово ме поддържат. Освен това имам приятели в банковите среди и на други места. Надявам се, че преди да вземе окончателно решение, „Пар-Кон“ ще обмисли добре всички възможности.
— Мисля, че това би било много разумно — сподели Хавъргил. — Разбира се, „Струан“ вече имат известна преднина.
— „Блекс“, както и по-голямата част от Хонконг едва ли ще се съгласят с теб — отвърна Горнт.
— Надявам се да не се стигне до сблъсък, Куилън — каза Хавъргил. — „Струан“ е нашият основен клиент.
Ричард Куанг каза:
— Каквото и да стане, госпожице Челек, би било много добре тук да дойде такава голяма американска компания като „Пар-Кон“. Както за вас, така и за нас. Да се надяваме, че ще се стигне до сделка, която да отговаря на изискванията на „Пар-Кон“. Ако господин Бартлет има нужда от някаква помощ… — банкерът подаде визитната си картичка.
Тя я взе, отвори копринената си чантичка и му подаде своята със същата ловкост. Беше подготвена за размяна на визитни картички, което е част от добрия тон и е задължително в Азия. Китайският банкер й хвърли един поглед и присви очи.
— Съжалявам, но още нямам преведени на китайски — каза тя. — Нашите банкери в Щатите са „Фърст сентръл Ню Йорк бенк“, „Калифорния Мърчънт бенк“ и „Тръст къмпъни“. — Кейси с гордост спомена тези имена, защото бе сигурна, че общите авоари на тези три банкови гиганта надхвърляха 15 милиарда долара. — Ще се рад… — Тя млъкна изненадана от внезапната студенина, която се появи в очите им. — Има ли някакъв проблем?
— И да и не — каза Горнт след малко. — Просто „Фърст сентръл Ню Йорк бенк“ не е никак уважавана тук.
— Защо?
Хавъргил каза надменно:
— Оказа се измет. Това е английската дума за пасмина, госпожице… Преди войната въртяха тук някакъв бизнес, а към средата на четиридесетте години той се разрасна. Точно по това време „Виктория“ и други британски институции се опитваха да се възстановят. През 49-а, когато Председателят Мао изгони Чанг Кай-шек в Тайван, войските му бяха струпани на нашата граница, само на няколко мили северно от Новите територии. Нахлуването на тези орди и превземането на колонията висеше на косъм. Много хора зарязаха всичко и избягаха. Естествено ние не го направихме, но го направиха всички китайци, които можеха. Без никакво предупреждение, „Фърст сентръл Ню Йорк“ събра всичките си заеми, плати на своите вложители, пусна кепенците и избяга — в рамките на една седмица.
— Не знаех това — каза поразена Кейси.
— Извинете за израза, мила моя, но те бяха банда страхливи и подли копелета — каза лейди Джоана с явно презрение. — Естествено бяха единствената банка, която се измете — избяга. Но тогава… е, какво друго би могъл да очаква човек, мила моя?
— Сигурно нещо по-добро, лейди Джоана — каза Кейси, вбесена от факта, че вицепрезидентът, който отговаряше за счетоводството им не бе ги предупредил. — Вероятно е имало някакви смекчаващи вината обстоятелства, господин Хавъргил. Големи ли бяха заемите, които бяха дали?
— За съжаление точно по това време бяха много големи. Да. Тази банка съсипа много важни предприятия и много хора, причини огромни щети и унижения. Но в крайна сметка — каза той с усмивка, — всички ние спечелихме, че си отидоха. Преди две-три години имаха наглостта да подадат молба до финансовия министър за нов договор!
Ричард Куанг добави весело:
— Това е договор, който никога няма да бъде подновен! Разбирате ли, госпожице Челек, всички чужди банки тук работят с едногодишен договор, който всяка година де обновява. Наистина се справяме много добре, без каквато и да е американска банка. Те са такива… е, сами ще се уверите, че „Виктория“, „Блекс“ или „Хо-Пак“, а може би и трите взети заедно, госпожице Кейси, могат напълно да задоволят всички изисквания на „Пар-Кон“. Ако вие и господин Бартлет искате да поговорим…
— С удоволствие ще ви посетя, господин Куанг. Какво ще кажете за утре? В началото аз се занимавам с повечето от банковите ни операции. Да речем сутринта, по някое време?