— Да, да разбира се. Ще се убедите, че сме конкурентоспособни — без да трепне каза Ричард Куанг. — В десет?
— Чудесно. Отседнали сме във „Виктория енд Албърт“, в Каулуун. Ако не ви е удобно в десет, просто ми се обадете — каза тя. — Много се радвам, че се запознах лично и с вас, господин Хавъргил. Предполагам, че срещата ни утре не е отложена, нали?
— Разбира се, че не е. В четири, нали? С нетърпение очаквам най-сетне да поговоря и с господин Бартлет… и с вас, разбира се, мила моя. — Той бе висок, строен мъж. Тя забеляза как очите му се отместиха от цепката на роклята й, но пропъди от съзнанието си неприязънта, която изпита към него. „Може да ми потрябва, както и банката му.“
— Благодаря ви — каза тя с нужното уважение и насочи чара си към лейди Джоана — Каква прекрасна рокля, лейди Джоана — усмихна се, макар че я отвращаваше, както и перлената огърлица, която висеше на мършавия й врат.
— О, благодаря ви, мила моя. И вашата ли е купена от Париж?
— Косвено. От фирмата „Балмен“ е, но я купих в Ню Йорк. — Тя се обърна към съпругата на Ричард Куанг — здрава, запазена кантонезка с изискана фризура, много бяла кожа и притворени очи. Носеше колие огромен, царствен нефрит и седемкаратов диамантен пръстен. — Много ми е приятно, госпожо Куанг — каза тя с благоговение пред богатството, което издаваха тези бижута. — Търсехме Линк Бартлет. Виждали ли сте го?
— От известно време не — обади се Хавъргил. — Мисля, че отиде към източното крило. Доколкото знам там има бар. Беше с Ейдриън, дъщерята на Дънрос.
— Ейдриън стана много хубаво момиче — каза лейди Джоана. — Двамата са чудесна двойка. Очарователен мъж е този господин Бартлет. Не е женен, нали, скъпа?
— Не — Кейси беше също толкова любезна, добавяйки лейди Джоана в списъка на неприятните личности. — Линк не е женен.
— Скоро ще го заплете някоя, помнете ми думата. Наистина мисля, че Ейдриън е доста опасна. Искаш ли да дойдеш в четвъртък на чай, скъпа? Много обичам да се събирам с момичетата. Тогава се събира нашият клуб „Жени над трийсет“.
— Благодаря — каза Кейси. — Не отговарям на изискването, но въпреки това с удоволствие бих дошла.
— О, извинявай, скъпа! Реших, че… Ще изпратя кола. Куилън, ще останеш ли за вечеря?
— Не, не мога. Имам неотложна работа.
— Жалко. — Лейди Джоана се усмихна и показа развалените си зъби.
— Моля да ни извините, но искам да открия Бартлет, преди да си тръгна. Ще се видим в събота. — Горнт хвана ръката на Кейси и я отведе.
Те изгледаха отдалечаващата се двойка.
— Всеки би казал, че е много привлекателна, нали? — каза лейди Джоана. — Чълък. Това име е някъде от централна Европа, нали?
— Възможно е. Би могло да бъде и от Средния изток, Джоана. Турско или нещо такова, може и да е балканско… — Хавъргил млъкна. — Разбирам какво имаш предвид. Не, не мисля. Определено не прилича на еврейка.
— В днешно време човек не може да бъде сигурен в нищо, не е ли така? Може да си е правила пластична операция на носа.
— И през ум не ми мина да се загледам. Хм! Мислиш ли?
Ричард Куанг подаде на жена си визитната картичка на Кейси. Тя бързо я прочете и веднага й направи впечатление същото, което бе изненадало и него.
— Пол, тук пише „финансов и изпълнителен вицепрезидент на акционерната компания“… наистина впечатляващо, нали? „Пар-Кон“ е голяма компания.
— Но, скъпа моя приятелко, те са американци. В Америка правят невероятни неща. Сигурен съм, че това е само титла и нищо повече.
— За престиж на любовницата ли? — попита Джоана.
12
Билярдната щека удари бялата топка, тя се стрелна по зелената маса, запрати червената в една от далечните дупки и спря точно до друга червена топка.
Ейдриън плесна възторжено с ръце:
— О, Линк, този беше супер! Сигурна бях, че само се перчиш. Направи го още веднъж!
Линк Бартлет се ухили.
— Срещу един долар тази червената ще обиколи масата и ще падне в онази дупка, а бялата ще спре тук. — Той отбеляза мястото с едно перване на тебешира.
— Готово!
Той се наведе над масата, прицели се и след удара му бялата топка спря на милиметър от знака, който бе оставил, а червената изчезна в дупката.
— Айейа! Нямам долар в себе си. По дяволите! Може ли да остане като дълг?
— В хазарта една дама — колкото и красива да е тя — трябва незабавно да плаща дълговете си.