— Кейси е великолепна. Наистина ли е изпълнителен вицепрезидент?
— Да.
— Тя ще… тук ще й бъде много трудно. Мъжете няма да искат да преговарят с нея.
— Същото е и в Щатите. Но постепенно свикват. Изградихме „Пар-Кон“ за шест години. Кейси работи повече от мъж. Родена, за да побеждава.
— Любовница ли ти е?
Той отпи от бирата си.
— Всички млади англичанки ли са толкова прями?
— Не. — Тя се засмя. — Просто съм любопитна. Всички говорят… всички са решили, че е.
— Сериозно?
— Да. Цял Хонконг говори за вас, а тази вечер е капакът на всичко. Пристигането ви беше страхотно изпълнение. С частния ти самолет, контрабандното оръжие и фактът, че Кейси е последната европейка, видяла Джон Чен, поне така пише във вестниците. Интервюто ти ми хареса.
— А, тези копе… тези от пресата чакаха днес следобед пред вратата ми. Опитах се да бъда кратък и рязък.
— „Пар-Кон“ наистина ли струва половин милиард долара?
— Не. Около 300 милиона, но скоро ще стигне един милиард. Да, вече съм сигурен, че ще е скоро.
Тя го наблюдаваше с откритите си, сиво-зелени очи — толкова зрели и в същото време толкова млади!
— Ти си много интересен човек, господин Линк Бартлет. Приятно ми е да говоря с теб. И те харесвам. В началото не те харесах. Изпищях от ужас, когато татко ми каза, че трябва да ти правя компания и да те запозная с някои хора. Не се справих много добре, нали?
— Беше супер.
— О, я стига. — Тя също се захили. — Напълно те обсебих.
— Не е вярно. Запознах се Крисчън Токс, главния редактор, с Ричард Куанг и с онези двама американци от консулството. Ланан, нали така се казваше?
— Ланган, Ед Ланган. Приятен човек. Не можах да запомня името на другия. Всъщност не ги познавам много добре, виждали сме се само по конни състезания. Крисчън е приятен човек, а жена му е супер. Китайка е и затова не е тук тази вечер.
Бартлет се намръщи.
— Защото е китайка?
— О, тя беше поканена, но се знаеше, че няма да дойде. Въпрос на престиж. За да запази престижа на мъжа си. Баровците не одобряват смесените бракове.
— Браковете с местни хора ли?
— Нещо такова. — Тя сви рамене. — Ще разбереш. Трябва да те запозная с още някои от гостите, защото иначе ще ям калая!
— Защо не ме запознаеш например с Хавъргил, банкера? Какво ще кажеш?
— Според татко Хавъргил е тъпанар.
— Значи от днес нататък е двайсет и два каратов тъпанар!
— Добре — каза тя и двамата се засмяха.
— Линк?
Те обърнаха глави към двете фигури, чиито силуети се очертаваха на светлината, влизаща през отворената врата. Той веднага позна гласа и формите на Кейси, но не и мъжа. От мястото, където седяха срещу светлината бе невъзможно да се види.
— Здрасти, Кейси! Как е?
Той хвана небрежно Ейдриън за ръката и я поведе към силуетите.
— Показвах на Ейдриън някои неща от билярда.
Ейдриън се засмя.
— Това е най-скромното изказване на годината, Кейси. Той е супер на билярд, нали?
— Да. Линк, Куилън Горнт искаше да ти се обади, преди да си тръгне.
Ейдриън се закова на място и лицето й пребледня. Линк спря, много изненадан.
— Какво е станало? — попита я той.
— Добър вечер, господин Бартлет — каза Горнт, приближи се към тях и влезе в светлото петно. — Здравей, Ейдриън.
— Какво търсиш тук? — каза тя с тънък глас.
— Просто дойдох за малко — отвърна Горнт.
— Видя ли се с баща ми?
— Да.
— Тогава се махай. Махай се и ни остави на мира — повтори Ейдриън със същия глас.
Бартлет я гледаше втренчено.
— Какво, по дяволите, става тук?
Горнт каза спокойно:
— Това е дълга история. Може да почака до утре или до следващата седмица. Просто исках да получа потвърждението ви за вечерята във вторник. А ако през уикенда сте свободни, заповядайте на яхтата ми. В неделя, ако е хубаво времето.
— Благодаря, мисля, че ще дойдем, но може ли да го потвърдим утре? — попита, Бартлет, все още объркан от реакцията на Ейдриън.
— Ейдриън — каза меко Горнт, — Анагрей заминава другата седмица и ме помоли да ти предам да й се обадиш.
Ейдриън не отговори. Просто го гледаше втренчено и Горнт се обърна към другите двама.