— Анагрей е дъщеря ми. Добри приятелки са. Почти винаги са ходили в едни и същи училища. Тя заминава да учи в Калифорнийския университет.
— В такъв случай, ако можем да помогнем с нещо… — каза Кейси.
— Много мило от ваша страна. Ще се запознаете с нея във вторник. Може би тогава ще обсъдим този въпрос. Ще ви кажа…
Вратата в другия край на билярдната зала се отвори и там застана Дънрос. Горнт се усмихна и отново насочи вниманието си към тях.
— Лека нощ, господин Бартлет, Сирануш. Ще се видим във вторник. Лека нощ, Ейдриън. — Той леко се поклони, прекоси стаята и спря. — Лека нощ. Благодаря за гостоприемството.
— Лека — каза Дънрос също толкова вежливо, отдръпна се встрани и лека усмивка изкриви устните му.
Той изгледа Горнт, който излезе през външната врата и отново насочи вниманието си към билярдната зала.
— Вече е време за вечеря — обяви той, а гласът му бе спокоен. И топъл. — Сигурно умирате от глад. Поне аз умирам.
— Какво… какво искаше? — попита с треперещ глас Ейдриън.
Дънрос се приближи до нея с усмивка и нежно каза:
— Нищо. Нищо особено, миличка. Куилън омеква с възрастта.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм. — Той я прегърна с една ръка и леко я притисна към себе си. — Недей да тормозиш хубавата си главица.
— Отиде ли си?
— Да.
Бартлет понечи да каже нещо, но се отказа, срещайки погледа на Дънрос над главата на Ейдриън.
— Да. Всичко е прекрасно, мила моя — каза Дънрос и пак я притисна леко, а Бартлет забеляза как Ейдриън се окопити в топлината на прегръдката. — Няма защо да се тревожиш.
— Линк ми показваше как може да играе билярд и после… Стана толкова внезапно. Беше като видение.
— И аз за малко щях да припадна, когато се появи като Злата фея. — Дънрос се разсмя и добави към Бартлет и Кейси: — Куилън си пада по драмата. — После се обърна само към Бартлет. — Ще си поговорим за това след вечеря, насаме.
— Разбира се — каза Бартлет и забеляза, че очите му не се усмихваха.
Чу се гонгът за вечеря.
— О, слава Богу! — възкликна Дънрос. — Хайде, идвайте, най-после ядене. Кейси, ти си на моята маса. — Ръката му още прегръщаше Ейдриън с много любов и той я поведе към светлината.
Кейси и Бартлет го последваха.
Горнт седна на шофьорската седалка на своя черен Ролс-Ройс „Силвър Клауд“, който бе паркиран точно пред Грейт хаус. Нощта бе хубава, въпреки че влажността отново се повиши. Той бе много доволен от себе си. „А сега — вечеря и Джейсън Плъм. — Веднъж да привлека този мръсник и с Йан Дънрос е свършено. И тогава ще притежавам тази къща и «Струан», и всичко останало!“
Не можеше да стане по-добре: първо Кейси и Йан, почти веднага, всичко казано ясно пред него и пред нея. След това Хавъргил и Ричард Куанг, заедно. По-късно Бартлет в билярдната зала и накрая отново самият Йан. Идеално! И сега Йан е нащрек, Бартлет е нащрек, Кейси, Хавъргил, Ричард Куанг, както и Плъм. Ха! Само да знаеха. Всичко мина идеално. С изключение на Ейдриън. Жалко за нея, неприятно е, че децата наследяват враждите на своите бащи. Но това е животът. Джос. Тъжно е, че няма да напусне Хонконг и да тръгне по широкия свят като Анагрей — поне докато Дънрос и аз изгладим различията помежду си, веднъж завинаги. По-добре да не е тук, за да не види поражението му, Пенелоуп също. Джос, ако са тук, джос, ако не са. Но искам той да е тук, когато седна в ложата му на конните състезания, когато заема многото му постоянни места във всички управителни съвети, синекурните му длъжности, цялата власт — о, да. Скоро всичко това ще е мое. Заедно със завистта на цяла Азия. Да. Крайно време е. И тогава всички призраци ще спят спокойно. Проклети да са!
Той завъртя ключа и запали двигателя, изпитвайки удоволствие от лукса, който лъхаше от естествената кожа и тежкото дърво — богатство и съвършенство. После включи на скорост и подкара надолу по алеята, покрай паркинга, където бяха останалите коли, през огромната порта от ковано желязо, на която бе поставен герба на Струан. Спря, за да се огледа за идващи коли и погледът му попадна върху огледалото за обратно виждане, където бе отражението на Грейт хаус. Висока, огромна, с ярко осветени прозорци, мамеща.
„Скоро наистина ще те притежавам. — Ще правя приеми, каквито Азия не е виждала и никога няма да види. Май ще трябва да си намеря съпруга. Например американката.“
Усмихна се под мустак.