— Ах, Сирануш, какво очарователно име — каза той на глас със същата доза мъжки чар, с която го бе казал и първия път. „Лесно ще ми падне в ръчичките — беше самоуверен. — Малко старомоден чар, страхотно вино, лека, но превъзходна храна и търпение, заедно с най-добрия, изискан английски, мъжка изтънченост, никакви мръсни думи и тя е твоя — където и когато поискаш. А после, ако го направиш в подходящия момент, можеш да пуснеш вход уличния си английски и малко пресметната грубост и ще отприщиш цялата й насъбрана страст, така както никой мъж не го е правил.
Ако съм схванал правилно, има доста голяма нужда от хубав секс. Значи или Бартлет не я задоволява, или наистина не са любовници, както беше написано в поверителния доклад. Интересно.
А искаш ли я? Като играчка — може би. Като средство — разбира се. Но не като съпруга, прекалено е амбициозна.“
Пътят бе чист и той подкара надолу към разклонението, зави надясно и не след дълго вече караше по „Пийк роуд“, по посока към „Мегъзин геп“, където се намираше апартаментът на Плъм. След вечерята с него, трябваше да отиде на една среща, а след това в Уанчай, в един от неговите лични апартаменти и в отворените обятия на Мона Люнг. Пулсът му се ускори при мисълта за необузданата й страст в леглото и трудно скриваната й омраза към него и към всички quai loh, която бе във вечен конфликт с любовта й към лукса, към апартамента, даден й назаем, и скромната сума, получавана всеки месец от него.
— Никога не им давай пари — му бе казал навремето баща му, Уилям. — Дрехи, бижута, екскурзии — разбира се. Но не прекалено много пари. Контролирай ги чрез долари. И никога не си мисли, че те обичат заради това, което си. Защото не е вярно. Интересуват ги парите ти, единствено и само те. А под повърхността ще те презират, всички. И като си помислиш, има защо — ние не сме китайци и никога няма да станем.
— Няма ли изключения?
— Мисля, че не. За quai loh няма, синко. Поне при мен не е имало, а аз съм имал не една и две. О, тя ще ти отдаде тялото си, децата си, дори живота си, но винаги ще те презира. Длъжна е — тя е китайка, а ние сме quai loh!
„Айейа — помисли си Горнт — този съвет доказа правотата си много, много пъти. И ми спести толкова терзания. Много искам да видя Стареца. Тази година ще му направя прекрасен коледен подарък: «Струан».“
Караше внимателно в лявото платно на криволичещия път, плътно покрай планинския склон. Нощта бе хубава, пътят сух, а движение почти нямаше. Обикновено се движеше с шофьор, но тази вечер не искаше да има никакви свидетели на срещата му с Плъм.
„Не, нито пък свидетели на срещата ми с Фор Фингър Уу. Какво, по дяволите, иска този разбойник? Нищо добро. Сигурно е опасно. Да. Но по време на войната в Корея той ти направи много голяма услуга и вероятно сега иска да му се отплатиш за нея. Винаги има уреждане на сметките, рано или късно. Това е китайски закон. Получаваш подарък и даваш подарък в замяна, малко по-скъп. Той вече ти е направил услуга.“
През 1950-а, когато китайската комунистическа армия в Корея с много кръв и чудовищни загуби си пробиваше път на юг от Ялу, имаше отчаяна нужда от всички видове стратегически запаси и огромното желание да плати щедро на онези, които можеха да се промъкнат през блокадата с припасите, които им трябваха. По онова време „Ротуел-Горнт“ също имаше отчайващи затруднения, поради грандиозните загуби в Шанхай, дължащи се на идването на власт на Мао през предната година. И така, през декември 1950-а, той и баща му бяха взели много голям заем и тайно бяха купили от Филипините огромно количество пеницилин, морфин, сулфаналамиди и други медицински стоки, без задължителното разрешение за износ. Натовариха цялата стока на предварително наета презокеанска джонка, на която бе един от техните доверени екипажи, и я изпратиха към Уампоа — пуст остров в реката Пърл близо до Кантон. Заплащането трябваше да се извърши в злато при получаването на доставката, но на път към целта, в тайните ръкави на устието на Пърл, джонката бе пресрещната от речни пирати, привърженици на националистите на Чанг Кай-шек, които поискаха откуп. Нямаха пари, за да откупят товара, а ако националистите случайно научеха, че „Ротуел-Горнт“ си има работа с техния ненавистен комунистически враг, компанията щеше завинаги да загуби шансове да съществува в Азия.
С посредничеството на своя компрадор Горнт бе уредил среща в пристанището Абърдийн с Фор Фингър Уу, за когото се предполагаше, че е един от най-големите контрабандисти в устието на Пърл.