— Къде сега кораб? — бе попитал Фор Фингър Уу на ужасен китайско-английски.
Горнт му бе обяснил, доколкото можеше, разговаряйки на китайско-английски, тъй като не знаеше Хакло, диалекта на Уу.
— Може би, може би не! — усмихна се Фор Фингър Уу. — Обаждам се три ден. Ний чо уах парола. Три ден, а?
На третия ден се обади по телефона.
— Лошо, хубаво, не знам. Срещам два ден Абърдийн. Започвам часът на маймуната. — Този час означаваше десет вечерта.
Китайците деляха деня на дванайсет двучасови части, като всяко от тях си имаше име и винаги бяха в една и съща последователност. Започваха от четири сутринта с петела, след това от шест часа бе кучето и така нататък: глиган, плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, маймуна, кон и овца.
Два дни по-късно, в часа на маймуната, в джонката на Уу на пристанището Абърдийн той получи пълното заплащане на пратката в злато плюс допълнителни четиридесет процента. Зашеметяваща печалба от петстотин процента. Фор Фингър Уу се бе ухилил:
— Прави по-добра търговия от quai loh, все едно. Двайсет и осем хиляди таела злато. — Един таел бе малко повече от унция. — Следващ път аз вози. Да?
— Да.
— Ти купува, аз вози, аз продава, четиридесет процента мои, цена на продажба.
— Да. — Горнт се бе опитал да го накара да приеме по-висок процент, но Уу бе отказал.
— Само четиридесет процента, цена на продажба. — И Горнт бе разбрал, че вече е длъжник на контрабандиста.
Златото бе на калъпи от по пет таела. Официалната му цена бе 35 щатски долара за унция. Но на черния пазар, нелегално внесено в Индонезия, Индия или обратно в Китай, цената му бе два или при пъти по-висока… понякога и повече. Само от тази пратка, с помощта на Уу, „Ротуел-Горнт“ спечелиха милион и половина щатски долара и това бе началото на тяхното възстановяване.
След този случай бяха прекарали още три пратки, изключително изгодни и за двете страни. Но войната в Корея приключи, а заедно с това и техните отношения с Фор Фингър Уу.
„Оттогава нито веднъж не се е обаждал — мислеше си Горнт. — До днес следобед.“
— А, стар приятел, може види? Довечера? — бе казал Фор Фингър Уу. — Може ли? По всяко време — аз чака. Същото място като едно време. Да?
Значи сега услугата трябваше да бъде върната. Добре.
Горнт включи радиото. Шопен. Той караше по криволичещия път съвсем автоматично, двигателят почти не се чуваше, а съзнанието му бе заето с предстоящите срещи. Намали заради един приближаващ се камион, а след това излезе в насрещното платно и ускори по късата права, за да изпревари бавно движещо се такси. Вече беше набрал скорост, когато рязко удари спирачката, достатъчно рано, за да вземе спокойно следващия завой. В този момент като че ли нещо се счупи във вътрешността на машината и кракът му потъна до пода. Стомахът му се сви на топка и влезе в острия завой с прекалено голяма скорост.
Обзет от паника натисна още няколко пъти педала, но без никакъв ефект, а ръцете му бързо въртяха волана. Премина първия завой с голяма трудност и като пиян кривна в насрещното платно. За щастие там нямаше кола, но той изви прекалено много кормилото, полетя към планинския склон и усети гадене. Отново зави повече от необходимото и вече с много голяма скорост полетя към следващия завой. Тук склонът ставаше по-стръмен, пътят по-тесен и по-криволичещ. Влезе лошо и в този завой, но след като го премина, успя за части от секундата да сграбчи ръчната спирачка и по този начин да намали малко скоростта, но се задаваше нов завой. Когато излезе от него бе плътно навлязъл в насрещното платно и фаровете на някаква кола го заслепиха.
Таксито панически се втурна към банкета и почти излезе от пътя, свирейки остро с клаксон, но макар и на сантиметри, двете коли успяха да се разминат. В ужас той върна колата в своето платно и сега тя летеше надолу по склона напълно неконтролируема. На късата права отсечка успя да превключи на по-ниска скорост, връхлитайки в следващия завой и моторът силно зави. Внезапното намаляване на скоростта щеше да го изхвърли през предното стъкло, ако не беше предпазният колан. Ръцете му почти се бяха слели с волана.
Взе и този завой, но пак в другото платно. Размина се на милиметър с идващата насреща му кола и отново се прибра в своето, изви волана, върна го и малко намали от поднасянето, но наклонът на криволичещия път си оставаше все същият. Продължаваше да се движи прекалено бързо към следващия остър завой и още в първата му част мина в другото платно. Тежко натовареният камион, който пълзеше нагоре по склона, бе безпомощен.