Обзет от паника, изви докрай волана наляво и успя да заобиколи камиона с лек страничен удар. Направи опит да превключи на задна скорост, но не успя — зъбците с бесен писък се съпротивляваха. Тогава, с ужас, той видя пред себе си бавно движещата се колона в своето платно, идващите в насрещното автомобили и чезнещия зад следващия завой път. Изпадна в отчаяние и изви наляво към планинския склон с надеждата да спре от удара.
Разнесе се вой на съпротивляващ се метал, задното стъкло се разби на парчета и той отскочи встрани. Идващата насреща кола отби към другия банкет, а клаксонът й пищеше. Той затвори очи и се подготви за челния удар, но неизвестно защо такъв нямаше. Беше му се разминало и му оставаха точно толкова сили колкото да завърти още веднъж рязко волана към планината. Ударът бе страничен. Предният ляв калник се откъсна. Колата заора в пръстта и храсталака, след това се блъсна в една оголена скала, предницата се вдигна и ударът отхвърли Горнт встрани. Но докато колата падаше назад, колелото от неговата страна влезе в канавката и я задържа точно преди да се блъсне в парализирания малък Миникупър пред нея.
Горнт едва-едва се размърда. Колата бе все още полуповдигната. Целият бе плувнал в пот, а сърцето му бясно биеше. Беше му трудно да диша или да мисли. Движението и в двете посоки бе спряло в пълна бъркотия. Чу някакви клаксони, виещи нетърпеливо и от двете страни, а след това и нечии забързани стъпки.
— Добре ли си, приятелче? — попита непознатият.
— Да, мисля, че да. Моите… спирачките ми отказаха. — Горнт избърса потта от челото си, опитвайки се да събере мислите си. Пипна гърдите си, после бавно раздвижи крака, но не усети болка. — Аз… спирачките отказаха… вземах завоя й… след това всичко…
— Спирачките, а? Необичайно за един Ролс. Помислих, че си въобразяваш, че си Стърлинг Мос. Голям късмет извади. Реших, че си го правил вече поне двайсет пъти. На твое място бих изключил двигателя.
— Какво? — В този момент Горнт осъзна, че двигателят все още нежно мъркаше и радиото работеше. Той завъртя ключа и след миг го извади.
— Хубава кола — каза непознатият. — Но е станала съвсем на нищо. Винаги съм харесвал този модел. Шейсет и втора, нали?
— Да. Точно така.
— Искате ли да извикам полиция?
Горнт с усилие се замисли. Усещаше пулса в ушите си. Немощно откопча предпазния колан.
— Не. Точно зад хълма има полицейски участък. Бихте ли ме закарали дотам?
— С удоволствие, приятелче. — Непознатият бе нисък и закръглен. Той обходи с поглед колите, такситата и камионите, които бяха спрели от двете страни, а китайците в тях — шофьори и пътници — ги зяпаха глупаво. — Скапан народ — измърмори кисело. — Ако умираш на улицата, трябва да си голям късметлия, ако някой дори се спъне в теб. — Той отвори вратата и помогна на Горнт да излезе.
— Благодаря. — Горнт почувства, че коленете му треперят. За момент дори не му се подчиняваха и той се облегна на колата.
— Сигурен ли си, че си добре?
— О, да. Просто… се изплаших до смърт! — разгледа повредите. Предницата бе заровена в пръстта и храсталака, от дясната страна имаше огромна бразда, а колата бе плътно прилепнала към вътрешната част на завоя. — Какъв ужас!
— Да, но изобщо не се е сплескала! Имал си страхотен късмет, че си карал хубава кола. — Непознатият пусна вратата и тя се затвори с щракване. — Страхотна изработка. Е, можеш да я оставиш тук. Едва ли някой ще я открадне. — Непознатият се засмя и го поведе към колата си, паркирана съвсем наблизо, с включени мигащи светлини. — Скачай вътре, за нула време сме там.
И в този момент Горнт си спомни подигравателната полуусмивка на лицето на Дънрос, която бе взел за перчене. Съзнанието му се избистри. „Дали Дънрос е имал време да бърника… с неговите познания по автомобилите… със сигурност не би…?“
— Копеле мръсно — измърмори той ужасен.
— Не се притеснявай — каза непознатият докато минаваха покрай катастрофиралия автомобил. — Полицията ще оправи всичко.
Лицето на Горнт стана мрачно.
— Да, да ще го оправят.
13
— Превъзходна вечеря, Йан, по-добра от миналата година — каза сърдечно сър Дънстън Бар, който бе седнал срещу него.
— Благодаря. — Дънрос вдигна учтиво чашата си и отпи от прекрасния коняк.
Бар изгълта своя портвайн, а след това отново напълни чашата си.