— За Бога, както обикновено, ядох прекалено много! Нали, Филип! Филип!
— Да… о, да… много по-добра беше — измърмори Филип Чен.
— Добре ли си, приятелю?
— О, да… просто… о, да.
Дънрос се намръщи, а след това погледът му обходи останалите маси, като почти не ги слушаше.
На кръглата маса, където до преди малко удобно бяха седнали дванайсет души останаха само те тримата. По другите маси, разпръснати по терасите и в градината, седяха мъже, пиеха спокойно коняка или портвайна си или пушеха пури. Други пък стояха на групички, а всички дами бяха вече в къщата. Той видя Бартлет, застанал близо до масите, които преди час се огъваха под тежестта на печени агнешки крака, салати, леко изпечено говеждо месо, огромни блюда с котлети и дроб, печени картофи и най-различни зеленчуци, както и сладкиши, торти и скулптури от сладолед. Бартлет бе изцяло погълнат от разговора си с полицейския началник Роджър Крос и американеца Ед Ланган. „След малко ще се занимая с него — каза си той мрачно, — но преди това Брайън Куок.“ Огледа се. Брайън Куок не бе на неговата маса, нито на масата, на която седеше Ейдриън, нито на останалите, затова той търпеливо се облегна назад, отпи от коняка и се остави на мислите си.
Тайни доклади, шести отдел, Специално разузнаване, Бартлет, Кейси, Горнт, Цу-ян изчезнал, а сега и Алън Медфърд Грант съвсем мъртъв. Телефонният му разговор преди вечеря с Киърнън, помощника на Алън Медфърд Грант в Лондон, бе шокиращ.
— Случи се тази сутрин, господин Дънрос — каза Киърнън. — Валеше, беше много хлъзгаво, а както знаете той много обичаше мотоциклетите. Идвал е към града, както обикновено. Доколкото ни е известно, не е имало свидетели. Човекът, който го е намерил на пътя близо до Ешър и магистрала А–3, каза само, че както си карал в дъжда изведнъж видял пред себе си мотоциклет, легнал на една страна и мъж, проснат безжизнен отстрани на пътя. Според него А. М. Грант е бил вече мъртъв, когато отишъл при него. Обадил се в полицията и започнали следствие, но… е, какво да ви кажа? За всички нас това е голяма загуба.
— Да. Имаше ли някакви роднини?
— Поне на мен не ми е известно. Естествено веднага информирах шести отдел на военното разузнаване.
— О?
— Да, сър.
— Защо?
От другата страна последва дълго мълчание.
— Беше ми оставил указания, сър. В случай, че с него стане нещо, трябваше да се обадя на два телефона, както и направих. Не знаех нищо за тези номера. Оказа се, че първият е личен телефон на високопоставен служител в шести отдел. Пристигна след половин час, заедно с няколко от хората си, преровиха бюрото на А. М. Г. и личната му документация. Отнесоха по-голямата част със себе си. Когато видя последния доклад, онзи, който току-що ви бяхме изпратили, почти откачи от ярост, а когато поиска да види копията от всички останали и му казах, следвайки указанията на А. М. Г., че винаги съм унищожавал нашето копие веднага щом научим, че сте получили вашето, за малко щеше да получи мозъчен удар. Изглежда А. М. Г. всъщност не е имал разрешение от правителството на Нейно Величество да работи за вас.
— Но аз притежавам писменото уверение на Грант, че е получил такова разрешение.
— Да, сър. Не сте направили нищо незаконно, но този човек от шести отдел почти полудя.
— Кой е той? Как се казва?
— Беше ми наредено, наредено да не споменавам никакви имена. Беше много надут и мърмореше нещо за закона за Държавната тайна.
— Казахте „два телефона“?
— Да. Другият беше в Швейцария. Отговори ми една жена и след като й съобщих, тя каза само „О, много съжалявам“ и затвори. Не беше англичанка, сър. Още нещо интересно — в последните си указания А. М. Г. бе написал да не съобщавам нито един от номерата на притежателя на другия. Но, тъй като този джентълмен от шести отдел беше меко казано вбесен, аз му го казах. Той набра веднага, но даваше заето и то доста дълго продължи, а после от централата обясниха, че телефонът временно е изключен. Беше адски бесен.
— Можете ли да продължите да ми изпращате такива доклади?
— Не, сър. Аз бях само помощник. Подреждах информацията, която той носеше. Пишех докладите, отговарях на телефона, когато него го нямаше, плащах сметките на офиса. Прекарваше голяма част от времето си на континента, но никога не казваше къде е бил и какво е правил. Държеше картите си винаги скрити. Не знам кой му е предоставял цялата тази информация, дори не знам номера на телефона в офиса му в Уайтхол. Както вече казах, беше много потаен…