Дънрос въздъхна и отпи от коняка си. „Адски жалко. Нещастен случай или убийство? И кога ли ще ме притиснат от шести отдел? А сметката в Швейцария? Това също не е незаконно и на никой не му влиза в работата, освен на мен и на него.
Какво да правя? Сигурно някъде има човек, с когото мога да го заместя.
Нещастен случай? Или убийство?“
— Моля? — попита той, защото не разбра какво бе казал Бар.
— Казах, че беше адски смешно, когато Кейси не искаше да тръгне и ти я изгони. — Едрият мъж се разсмя. — Бива си те, приятелче.
В края на вечерята, точно преди да сервират портвайна, коняка и пурите, Пенелоуп бе станала от масата си, на която Линк Бартлет бе увлечен в разговор с Хавъргил и всички дами я последваха. След това Ейдриън направи същото, а после по всички тераси дамите се заизнизваха след нея. Лейди Джоана, която седеше от дясната страна на Дънрос, бе казала:
— Хайде, момичета, време е да отидем до тоалетната.
Останалите жени послушно станаха заедно с нея, а мъжете учтиво скриха облекчението си от масовото им напускане.
— Хайде, скъпа — каза Джоана на Кейси, която не бе станала.
— О, чувствам се отлично, благодаря.
— Сигурна съм в това, но… въпреки това ела.
Кейси забеляза, че всички погледи са вперени в нея.
— Какво има?
— Нищо, скъпа — обясни лейди Джоана, — според тукашния обичай дамите оставят мъжете за известно време сами, за портвайна и пурите. Затова ела с мен.
Кейси я бе изгледала безизразно.
— Искаш да кажеш, че ни отпращат докато те обсъждат държавните дела и цената на чая в Китай?
— Това е просто въпрос на добро поведение. Когато в Рим… — Лейди Джоана я гледаше с лека презрителна усмивка, изпитвайки удоволствие от неловката тишина и шокираните погледи на повечето мъже.
— Не говориш сериозно. Този обичай отпадна още преди гражданската война — каза Кейси.
— Сигурна съм, че в Америка е отпаднал. — Джоана пусна разкривената си усмивка. — Тук всичко е различно, това е част от Англия. Въпрос на добро поведение. Хайде, ела с мен, скъпа.
— Добре, скъпа — каза Кейси също толкова мило. — По-късно.
Джоана въздъхна, сви безпомощно рамене и повдигна едната си вежда, правейки знак на Дънрос, усмихна се изкривено и се отдалечи заедно с другите жени. На масата настъпи гробна тишина.
— Тай-пан, нямате нищо против да остана, нали? — попита Кейси през смях.
— Имам, съжалявам, но имам — отвърна меко той. — Това е обичай, нищо особено. Всъщност целта е дамите първи да използват тоалетната и кофите с вода.
Усмивката й изчезна и брадичката й започна да се издава напред.
— А ако предпочитам да остана?
— Такъв е обичаят, Сирануш. В Америка обичаят е да наричаш на малко име човек, с когото току-що си се запознал, а тук не е. Въпреки това… — Дънрос се вгледа в нея спокойно и в същото време непреклонно. — Това няма да накърни престижа ти.
— Мисля, че ще го накърни.
— Съжалявам, че мислиш така… но мога да те уверя, че грешиш.
Останалите наблюдаваха в очакване и него и нея, наслаждавайки се на противопоставянето им и в същото време ужасени от поведението й. С изключение на Ед Ланган, който беше много смутен заради нея.
— Кейси — каза той, опитвайки се да обърне всичко на смях, — не можеш да се бориш срещу общината.
— Цял живот съм се опитвала — отвърна остро, явно вбесена. След това изведнъж се бе усмихнала с божествената си усмивка. За момент пръстите й забарабаниха по масата и тя стана. — Господа, моля да ме извините… — и се понесе, оставяйки след себе си пълна тишина.
— Не мога да кажа, че я изгоних — каза Дънрос.
— И въпреки това беше адски смешно — настоя Бар. — Интересно, защо промени решението си! А Филип?
— Какво? — попита разсеяно Филип Чен.
— За миг си помислих, че ще удари горкия Йан. А ти? Но се сети нещо и промени решението си. Какво ли е било?
Дънрос се усмихна.
— Обзалагам се, че не е било нещо хубаво. Чувствителна е колкото десет скорпиона.
— И при това много заядливи — каза Бар.
Те се засмяха. Филип Чен — не. Дънрос бе много загрижен за него. През цялата вечер той се опитваше да го ободри, но нищо не можеше да го извади от това състояние. По време на вечерята Филип бе мрачен и отговаряше едносрично. Бар стана от масата с оригване.