— Мисля да пусна една вода докато още има свободно място. — Той тръгна залитайки към градината.
— Не пикай върху камелиите! — разсеяно извика след него Йан, а след това се опита да се съсредоточи. — Филип, не се тревожи — каза той, след като вече бяха сами. — Скоро ще намерят Джон.
— Да, сигурен съм в това — отговори мрачно Филип Чен, а мисълта му бе обсебена не чак толкова от отвличането, колкото от онова, което с ужас бе открил днес следобед в сейфа на сина си в банката. Бе го отворил с ключа, който бе взел от кутията за обувки.
— Хайде, Филип, вземи го, не бъди глупак — бе изсъскала жена му Дайан. — Вземи го. Ако не го направиш, ще го направи тай-панът!
— Да, да знам. — Благодаря на всички богове, че го сторих, мислеше си той, все още шокиран и си спомни какво бе намерил докато тършуваше в него. Кафяви пликове от дебела хартия с най-различни размери, дневник и тефтерче с телефонни номера. В плика, на който бе написано „дългове“, имаше бележки за залагания на стойност 97 000 хонконгски долара, неизплатени дългове към нелегални, разбира се, комарджии в Хонконг. Бележка от Скъперника Синг, прочут лихвар, за 30 000 хонконгски долара при три процента месечна лихва; съобщение за отдавна просрочен дълг към „Хо-Пак бенк“ на стойност 20 000 щатски долара и писмо от Ричард Куанг от миналата седмица, в което пишеше, че ако Джон Чен не оправи дълговете си, скоро ще трябва да разговаря с баща си. Освен това имаше писма, документиращи приятелството между сина му и един американски комарджия, Винченцо Банастазио, който уверяваше Джон, че неотложните му дългове не са неотложни: „… спокойно, Джон, твоят кредит е най-добрият, можеш да платиш по всяко време на годината…“ и към него бе прикрепено фотокопие на съвсем законна, нотариално заверена полица, задължаваща сина му, наследниците и правоприемниците му, при поискване да изплатят на Банастазио 485 000 щатски долара плюс лихвата.
Глупак, глупак, беснееше той, защото знаеше, че синът му не притежава повече от една пета от тези пари, а това означаваше, че самият той рано или късно щеше да бъде принуден да плати дълга.
После един дебел плик, на който пишеше „Пар-Кон“, привлече вниманието му.
Той съдържаше договор за работа, подписан преди три месеца от К. С. Чолок, с който назначаваше Джон за частен консултант на „Пар-Кон“ срещу „… 100 000 щатски долара в брой (като с настоящото се потвърждава, че 50 000 от тях са вече изплатени) и при сключване на задоволителна сделка между «Пар-Кон» и «Струан», «Ротуел-Горнт» или която и да е друга компания в Хонконг избрана от «Пар-Кон», още един милион щатски долара разпределени на равни части за период от пет години; и в срок от трийсет дни от подписването на този договор да бъде изплатен дългът към господин Винченцо Банастазио, «Орчард роуд» 85, Лас Вегас, Невада, от 485 000 щатски долара, като вноската за първата година е 200 000 долара заедно с 50 000 лихва…“
— Срещу какво? — бе изпъшкал безпомощно Филип Чен в банковия трезор.
Но дългият договор не му разкри нищо повече, освен това, че Джон Чен трябваше да бъде „частен консултант в Азия“. Към него не бяха прикрепени никакви бележки или други документи.
Той припряно провери още веднъж съдържанието на плика, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо. Бързото преглеждане на останалите също не доведе до резултат. След това случайно забеляза тънък пощенски плик, залепен наполовина за друг. На него пишеше „Пар-Кон II“. Вътре имаше фотокопия на бележки, написани на ръка от сина му за Линк Бартлет.
Първата от тях, с дата от преди шест месеца, потвърждаваше, че той, Джон Чен, може и ще предостави на „Пар-Кон“ секретна информация, отнасяща се до най-вътрешните работи на целия комплекс от компании на „Струан“.
… разбира се това трябва да бъде запазено в абсолютна тайна. Но например, господин Бартлет, от годишните баланси на „Струан“ от 1954-а до 1961-а (когато стана акционерна), можете да разберете, че това, което ви съветвам да направите, е напълно осъществимо. Ако погледнете схемата на корпоративната структура на „Струан“ и техните тайни дялове, включително и тези на баща ми, ще се убедите, че едва ли ще имате проблеми, ако решите да превземете компанията. А като прибавите към тези фотокопия и другото, което ви казах — кълна се в Бога, че можете да ми вярвате — гарантирам ви успех. Залагам живота си на карта, надявам се, че това ще получи адекватен отговор, но ако ми дадете в аванс петдесет от стоте хиляди още сега, ще се съглася да го дам във ваши ръце при пристигането ви — като ми обещаете, че ще ми го върнете след сключването на сделката — или, за да бъде използвано срещу „Струан“. В крайна сметка Дънрос трябва да прави всичко, което поискате. Моля изпратете отговора си до същата кутия и унищожете това, както сме се разбрали.