Выбрать главу

— Защо се срещате с китайци?

— О, Питър се интересува от тях. — Фльор Марлоу се усмихна и прошепна заговорнически като оглеждаше останалите жени около тях. — Направо са съкрушителни, нали? По англичани от англичаните. Какъв снобизъм и какви разговори.

Кейси смръщи вежди.

— Но вие също сте англичанка.

— И да и не. Англичанка съм, но съм родена във Ванкувър, Канада. Живеем в Щатите — Питър, аз и децата — в добрия стар Холивуд. Наистина не знам каква съм, малко от едното и малко от другото.

— Ние също живеем в Лос Анжелос, Линк и аз.

— Страхотен мъж. Имате късмет.

— Колко са големи децата ви?

— Едното е на четири, а другото на осем. Слава Богу, още нямаме режим за водата.

— Харесва ли ви Хонконг?

— Очарователен е, Кейси. Питър подготвя новата си книга тук и според него е прекрасен. Боже Господи, ако дори половината от легендите са истина… за „Струан“ и Дънрос и всички останали, както и за вашия Горнт.

— Той не е мой. Запознах се с него едва тази вечер.

— Произведе малко земетресение като мина през салона заедно с него — Фльор се засмя. — Ако ще оставаш по-дълго тук, поговори с Питър, ще те осведоми за всички скандали. — Тя кимна към Дайан Чен, която слагаше пудра на носа си пред едно от огледалата. — Това е мащехата на Джон Чен, съпругата на Филип Чен. Тя е втората му жена — първата е починала. Евроазиатка е и почти всички я ненавиждат, но е един от най-милите хора, които съм срещала.

— Защо я ненавиждат?

— Завистливи са. Повечето от тях. Все пак тя е съпруга на компрадора на „Ноубъл хаус“. Наскоро се запознах с нея и се държа невероятно добре с мен. За… за една жена е трудно да живее в Хонконг, особено ако е чужденка. Наистина не знам защо, но се отнасяше с мен като с роднина. Беше прекрасна.

— Евроазиатка ли е? Прилича на китайка.

— Понякога е трудно да се направи разлика. Моминското й име е Т’Чънг, така каза Питър, а моминското име на майка й — Сунг. Фамилията Т’Чънг идва от една от любовниците на Дърк Струан, а родът Струан е също толкова незаконен и идва от известния художник Аристотел Куанс. Чувала ли си за него?

— О, да.

— Много от най-известните фамилии в Хонконг са… ами например старият Аристотел е хвърлил семето си в четири рода…

В този момент вратата на тоалетната се отвори, оттам излезе една жена и Фльор каза:

— Слава Богу!

Докато Кейси чакаше реда си, слушаше с половин ухо разговорите на останалите жени. Все едно и също: тоалетите, жегата, недостига на вода, оплаквания от собствения ама и от другите прислужници, колко скъпо е всичко, децата, училищата… После дойде нейният ред, а след това, когато излезе, Фльор Марлоу, беше изчезнала и при нея дойде Пенелоуп.

— Току-що ми разказаха как не си искала да станеш от масата. Не обръщай никакво внимание на Джоана — каза тихо Пенелоуп. — Много е неприятна, винаги е била такава.

— Вината беше моя — все още не съм свикнала с обичаите ви.

— Много е глупаво, но в крайна сметка е много по-лесно да оставиш мъжете да правят каквото си искат. Лично аз с удоволствие ставам от масата. Да ти призная, според мен повечето от разговорите им са много досадни.

— Да, понякога е така. Но въпросът е принципен. Трябва да се отнасят с нас като с равни.

— Никога няма да бъдем равни, скъпа. Не и тук. Това е колонията на Нейно Величество — Хонконг.

— Всички ми го казаха. Колко време трябва да ги оставим сами?

— За около половин час. Няма точно определено време. Отдавна ли познаваш Куилън Горнт?

— Тази вечер го видях за първи път.

— Той… той не е желан в тази къща — каза Пенелоуп.

— Да, знам. Разказаха ми за коледното тържество.

— Какво са ти разказали?

Тя сподели онова, което знаеше.

Настъпи напрегната тишина. След това Пенелоуп каза:

— Не е хубаво чужди хора да бъдат посвещавани в семейните разпри, нали?

— Да. Но във всички семейства има кавги. С Линк дойдохме, за да правим бизнес тук и се надяваме да го започнем с една от вашите големи компании. Ние сме външни хора и го знаем. Затова търсим партньор.

— Е, скъпа, сигурна съм, че ще вземете най-правилното решение. Бъдете търпеливи и предпазливи. Съгласна ли си с мен, Кейти? — попита тя снаха си.

— Да, Пенелоуп. Съгласна съм. — Кетрин погледна Кейси със същия прям поглед, който имаше и Дънрос. — Надявам се, че ще направите правилния избор, Кейси. Всички тук са много отмъстителни.