Кейси се усмихна.
— Така мисля. Защо Кетрин каза „застрашена“? Застрашена от какво?
— От младостта, разбира се, от младостта! Тук има десетки хиляди елегантни, чувствени, очарователни млади китайки, с дълги черни коси, сладки сочни задничета и златна кожа, които наистина разбират мъжете и използват секса по предназначение: за храна, а често и за размяна. Недодяланият английски пуританин е онзи, който изкривява мисленето на техните жени, горките същества. Слава Богу съм родена във Франция! Горката Кейти!
— О, — каза Кейси, схващайки веднага. — Разбрала е, че Ендрю си има любовница ли?
Сюзън се усмихна и не отговори, просто се вгледа в отражението й. След малко каза:
— Моят Жак… разбира се, също си има любовници. Всички мъже имат любовници, а също и ние, ако сме достатъчно разумни. Но французойките знаят, че тези грехове не бива да пречат на добрия брак. Ние отдаваме точно необходимото значение на това, не е ли така? — Тъмнокафявите й очи леко промениха израза си. — Oui!
— Трудно е, нали? Трудно е една жена да свикне с това.
— За жената всичко е трудно, cherie, защото мъжете са такива кретени. — Сюзан де Вил оправи една гънка на дрехата си и сложи с пръст парфюм зад ушите и между гърдите си. — Ще се провалиш, ако се опитваш да играеш играта по правилата на мъжете. Ако си истинска жена, mademoiselle, тук имаш изключителни шансове. И ако не забравяш, че всички от фамилията Горнт са отровни змии, пази своя Линк, Сирануш, защото вече има дами, които биха искали да го притежават и да те унизят.
14
Горе, на втория етаж мъжът предпазливо излезе от сянката на дългия балкон и се вмъкна през отворения френски прозорец в още по-тъмния кабинет на Дънрос. Спря за миг и се ослуша. Черните му дрехи го правеха почти невидим. Далечната глъчка на тържеството се чуваше глухо и правеше тишината още по-тежка. Запали малко електрическо фенерче.
Светлинният лъч падна върху портрета над камината. Той се приближи. Дърк Струан като че ли го гледаше с презрителна насмешка. После лъчът бавно обиколи рамката. Ръката му внимателно посегна към нея и започна да я опипва — първо от едната страна, после от другата. Картината тихо се отдели от стената.
Мъжът въздъхна.
Взря се в ключалката и извади малка връзка шперцове. Избра един от тях и го изпробва, но той не помръдна. Втори. Пак без успех. Трети, четвърти… чу се леко щракване и ключът почти се завъртя, почти, но не докрай. Останалите също не паснаха.
Направи втори опит с онзи, с който почти бе успял, но ключалката не поддаде.
Пръстите му вещо опипаха ръбовете на сейфа, но не намериха никакво скрито езиче или бутон. За трети път опита със същия шперц, и в двете посоки, нежно и грубо, но безуспешно.
Той отново се ослуша. След това внимателно върна картината на мястото й — сега погледът от портрета му се стори подигравателен — и отиде до бюрото. Там имаше два телефона. Вдигна слушалката на онзи, за който знаеше, че няма деривати в къщата, и набра някакъв номер.
Сигналът зазвуча монотонно. После спря.
— Да? — каза на английски мъжки глас.
— Господин Лоп-синг, ако обичате — изрече той меко началото на паролата.
— Тук няма Лоп-тинг. Съжалявам, сбъркали сте номера.
Очакваше точно този отговор. Той продължи:
— Искам да оставя съобщение.
— Съжалявам, набрали сте грешен номер. Погледнете в тефтерчето си.
Отново верен отговор. Последният.
— Обажда се Лим — прошепна той, казвайки кодовото си име. — Искам да говоря с Артър. Спешно е.
— Един момент.
Той чу как прехвърлят разговора, а след това и сухата кашлица, която веднага позна.
— Да, Лим? Откри ли сейфа?
— Да — каза той. — Зад портрета над камината е, но нито един от ключовете не става. Ще ми трябва специално… — Изведнъж млъкна. Към вратата се приближаваха разговарящи хора. Той тихо затвори телефона. Бързо и нервно провери дали всичко е на мястото си, угаси фенерчето и се втурна към балкона, който се простираше по цялата дължина на северното крило. Луната го освети за миг. Беше Уайн Уейтър Фенг. После изчезна. Черният му келнерски костюм се сля напълно с тъмнината.
Вратата се отвори и в стаята влезе Дънрос, следван от Брайън Куок. Той запали лампите и изведнъж кабинетът стана топъл и дружелюбен.