— Тук никой няма да ни безпокои — каза той. — Чувствай се като у дома си.
— Благодаря. — Брайън за първи път влизаше тук.
И двамата държаха по една чаша за коняк. Приближиха се до прозореца, където бе по-прохладно — лекият бриз поклащаше ефирните пердета — и седнаха един срещу друг във високите кресла. Брайън Куок се загледа в картината, чиято специална лампа бе поставена безупречно и каза:
— Страхотен портрет.
— Да. — Дънрос погледна натам и замръзна. Картината бе леко отместена. Никой друг не би го забелязал.
— Станало ли е нещо Йан?
— Не. Не, нищо — рече Дънрос, идвайки на себе си, след като инстинктивно огледа стаята за следи от чуждо присъствие. После насочи цялото си внимание към китаеца — полицай, някъде дълбоко в съзнанието си продължи да си задава въпроса кой ли е пипал картината и защо. — За какво искаше да говорим?
— За две неща. Първо за твоя кораб, „Ийстърн Клауд“.
Дънрос се сепна.
Това бе един от многото товарни кораби на „Струан“, които се движеха по всички крайбрежни търговски маршрути на Азия. „Ийстърн Клауд“ бе десет хилядитонен кораб и изпълняваше курсове по много доходния маршрут Хонконг, Банкок, Сингапур, Калкута, Мадрас, Бомбай, а от време на време спираше и на пристанището Рангуун в Бирма. С него се изнасяха всякакви стоки, произведени в Хонконг И се внасяха индийски, малайски, таитянски и бирмански суровини — коприна, скъпоценни камъни, тиково дърво, юта и хранителни продукти. Преди шест месеца корабът бе задържан от индийските власти в Калкута след внезапна митническа проверка, при която в един от бункерите бяха открити 36 000 таела контрабандно злато — малко повече от тон.
— Златото е едно, Ваше Превъзходителство, и то няма нищо общо с нас — бе казал Дънрос на генералния консул на Индия в Хонконг, — а задържането на кораба ни е съвсем друго!
— О, много, много съжалявам, господин Дънрос. Законът си е закон, а незаконното внасяне на злато в Индия е наистина много сериозно нещо. Всеки кораб, на който са открити контрабандни стоки, може да бъде задържан и продаден.
— Да, може. Предполагам, Ваше Превъзходителство, че в този случай бихте могли да убедите властите… — Но всичките му настойчиви молби бяха отклонени и дори опитите за ходатайства на високо равнище, които продължиха с месеци — тук, в Индия и даже в Лондон — не помогнаха. Разследванията на индийската и на хонконгската полиции не дадоха никакви доказателства срещу екипажа, но въпреки това „Ийстърн Клауд“ продължаваше да стои закотвен на пристанището в Калкута.
— Какво за „Ийстърн Клауд“? — попита той.
— Мислим, ме можем да убедим индийските власти да го освободят.
— Срещу какво?
Брайън Куок се засмя.
— Срещу нищо. Не знаем кои са контрабандистите, но знаем кой е информаторът.
— Кой?
— Преди седем месеца ти промени политиката си по отношение на набирането на екипажите. Дотогава те бяха съставени само от кантонезци. Но по някаква причина решихте да наемате и шанхайци. Така ли е?
— Да. — Дънрос си спомни как Цу-ян, също шанхаец, направи това предложение като каза, че за „Струан“ ще бъде много добре, ако протегне ръка на някои от бежанците от севера. „В края на краищата, те не са по-лоши моряци — бе казал Цу-ян, — а и заплащането им е много изгодно.“
— И така „Струан“ назначи на „Ийстърн Клауд“ шанхайски екипаж — струва ми се той бе първият, — а кантонезкият екипаж, който остана без работа, се е почувствал унизен и затова членовете му се оплакали на шефа на тяхната триада „Ред Род“, който…
— Престани, за Бога, нашите екипажи не са триади!
— Много пъти съм ти казвал, че китайците си умират да членуват в разни организации. Добре, да наречем триадата с ранг „Ред Род“ техен профсъюзен представител — въпреки че вие нямате и профсъюзи — но този мръсник казал съвсем категорично: „О ко наистина сме унизени заради тези простаци от севера. Ще ги оправя аз тези копелета!“ И подшушнал на един информатор — индиец, който пък, срещу голям процент от общото възнаграждение, уговорено разбира се предварително, предал информацията на индийското консулство.
— Какво?
Брайън Куок пусна широка усмивка.
— Да. Възнаграждението било разделено на двайсет към осемдесет между индиеца и изхвърления кантонезки екипаж на „Ийстърн Клауд“. Кантонезкото достойнство било възстановено, а ненавистната шанхайска измет хвърлена в смрадлив индийски пандиз и по този начин унизена.