— Нещо не се връзва.
— Знаеш ли нещо за Цу-ян?
Дънрос го наблюдаваше.
— Не. А ти?
— Още не, но разследваме случая. — Брайън също го изгледа. — Първото, което исках да кажа, е, че „Грийн Панг“ са били смачкани, а престъпниците страшно мразят да губят пари, спечелени с толкова труд. Това означава, че ако не пресечеш нещата в зародиш както те посъветвах, много неприятности очакват „Струан“.
— Не всички в „Грийн Панг“ са престъпници.
— Въпрос на лично виждане, Йан. И второто, което казвам само на теб: Сигурни сме, че Цу-ян е свързан с контрабандата на злато. Третото и последно нещо, което искам да споделя, е, че ако някоя компания не иска да задържат корабите й заради контрабанда на злато, може просто да намали износа си на злато за Макао.
— Какво каза? — попита Дънрос, приятно изненадан от това, че успя да се овладее и в същото време се питаше какво всъщност знае Специалното разузнаване и какво е само предположение.
Брайън Куок въздъхна и продължи да издава информацията, която бе получил от Роджър Крос.
— „Нелсън трейдинг“.
С голямо усилие Дънрос запази безразличното изражение на лицето си.
— „Нелсън трейдинг“?
— Да. Лондонската „Нелсън трейдинг къмпани лимитид“. Както знаеш, правителството на Хонконг е предоставило на „Нелсън трейдинг“ изключителните права за покупка на злато на кюлчета на международния пазар за нуждите на хонконгските бижутери и, което е много по-важно, също толкова изключителния монопол върху прехвърлянето на златото от митницата в Хонконг към Макао, заедно с още една малка компания, „Саул файнхаймър бълиън къмпани“, също от Лондон. „Нелсън трейдинг“ и „Файнхаймър“ имат няколко общи неща. Например няколко директори, едни и същи адвокати.
— О?
— Да. Мисля, че ти също си в управителните им съвети.
— Аз съм в управителните съвети на около седемдесет компании — каза Дънрос.
— Така е и не всички са изцяло и дори отчасти собственост на „Струан“. Разбира се, някои от тях биха могли да бъдат притежавани чрез подставени лица, тайно, нали?
— Да, разбира се.
— За щастие в Хонконг не сме длъжни да декларираме директорите, нито дяловото участие, нали?
— Накъде биеш, Брайън?
— Още едно съвпадение: офисите на ръководството на „Нелсън трейдинг“ в лондонското сити са в сградата, в която се намират и офисите на твоя британски филиал „Струан Лондон лимитид“.
— Това е голяма сграда, Брайън, на едно от най-хубавите места в Лондон. В нея има сигурно около сто компании.
— Няколко хиляди, ако броиш всички, регистрирани там с адвокати, всички холдингови компании, които държат други компании чрез подставени директори, които крият какви ли не тайни.
— Е? — Дънрос разсъждаваше вече съвсем трезво, чудеше се как Брайън се е добрал до цялата тази информация и накъде, по дяволите, води всичко това. „Нелсън трейдинг“ беше таен филиал, изцяло притежание на „Струан“, чрез подставени лица, още от момента на неговото създаване през 1953-а. Бе предназначен конкретно за търговията със злато в Макао, тъй като Макао бе единствената държава в Азия, в която бе разрешен вносът на злато.
— Между другото, Йан, познаваш ли онзи португалски гений от Макао, синьор Ландо Мата?
— Да познавам го. Прекрасен човек.
— Така е и с много връзки. Говори се, че преди около петнайсет години убедил властите в Макао да създадат монопол върху вноса на злато, а след това да го продадат на него и на още няколко негови приятели срещу скромна годишна такса — около един щатски долар на унция. Същият този човек, Йан, първи е успял да убеди властите в Макао да узаконят хазарта… и, което е любопитно, да предоставят на него и на няколко негови приятели и този монопол. Много сладко, а?
Дънрос не отговори. Само се вгледа в усмивката му и в очите, които не се усмихваха.
— И така първите няколко години всичко вървяло като по мед и масло — продължи Брайън — после, през 54-а, при него отишли някакви ентусиасти от Хонконг (тогава бе променен законът за златото в Хонконг), които предложили вече законно подобрение на схемата: тяхната компания купува законно злато на кюлчета от световните пазари от името на този макайски синдикат на официалната цена 35 щатски долара за унция, и го докарва в Хонконг със самолет или с кораб. При пристигането нашите хонконгски митничари законно охраняват и контролират прехвърлянето му от летището Кай Так или от пристанището на ферибота за Макао или кометата Каталина. Щом фериботът или кометата пристигне в Макао служителите на португалските митници посрещат пратката и златото, по всички правила, под охрана, се прехвърля на автомобили, всъщност товарни таксита, и се закарва в банката. Това е една отблъскваща, грозна малка сграда, която не функционира като обикновена банка, не е известно да има клиенти — освен синдиката — никога не отваря вратите си — освен за златото — и никак не обича външни посетители. Познай кой е собственикът й? Господин Мата и неговият синдикат. След като влезе в тяхната банка, златото изчезва! — Брайън Куок засия като фокусник, който демонстрира най-големия си номер. — Петдесет и три тона само за тази година. Четиридесет и осем тона миналата година! Същото количество през по-миналата година и така нататък.