Нещо в гърдите го стегна докато се опитваше да разреши тази дилема. В съзнанието му изскочи част от последния доклад — за предателя в полицията. След това си спомни как Киърнън му бе казал, че неговите копия са единствените. Каква част от всичко това бе известна само на него и колко знаеше британското разузнаване? Защо е тази секретност? Защо Грант не бе получил разрешение? Господи, ами ако не съм бил прав като съм решил, че някои неща са преувеличени! Ако попадне във вражески ръце, по-голямата част от тази информация би могла да бъде гибелна за нас.
С усилие той подреди мислите си и се съсредоточи.
— Ще обмисля това, което каза и ще ти отговоря утре. Рано сутринта.
— Съжалявам, Йан. Беше ми наредено… да ти покажа много ясно колко е спешно.
— „Настоявам“ ли искаш да кажеш?
— Да. Съжалявам, Бихме искали да те помолим за съдействие. Това е официална молба за сътрудничество.
— А в замяна ми даваш „Ийстърн Клауд“ и „Нелсън трейдинг“, така ли?
— „Ийстърн Клауд“ е подарък. Информацията също беше подарък. „Нелсън трейдинг“ не е наша грижа, а само временен интерес. Всичко, което ти казах беше поверително. Знам го само аз, нямаме никаква документация.
Дънрос гледаше внимателно приятеля си, изпъкналите скули, раздалечените, полузатворени очи, гледащи го прямо и без да мигват, приятното съразмерно лице с гъсти черни вежди.
— Прочете ли този доклад, Брайън?
— Да.
— Значи можеш да разбереш дилемата ми — каза той, за да го провери:
— Имаш предвид онова за предателя в полицията ли?
— Това пък какво беше?
— Имаш основание да бъдеш предпазлив. Да, имаш пълно основание. Говориш за вражеския агент, който по всяка вероятност е на ниво полицейски началник?
— Да. Знаеш ли кой е?
— Не. Още не.
— Подозираш ли някого?
— Да. Вече е под наблюдение. Не се притеснявай за това, Йан, тези доклади ще бъдат видени само от мен и от господин Крос. И със сигурност ще бъдат свръхсекретни.
— Чакай малко, Брайън… аз не съм казал, че съществуват — каза Дънрос, преструвайки се на изнервен и веднага забеляза едно проблясване в очите му, което можеше да бъде гняв или пък разочарование. Лицето му остана безизразно. — Постави се на мое място, на мястото на един профан в тази област — добави той. Сетивата му бяха изострени до крайност, когато продължи същото изречение. — Би било адски глупаво от моя страна да пазя такава информация, нали? Много по-разумно би било да я унищожа, след като съм използвал онова, което ми е било необходимо. Нали?
— Да.
— Да спрем дотук за тази вечер. До утре сутринта, да речем в десет.
Брайън Куок се поколеба. После лицето му стана сурово.
— Това не са салонни разговори, Йан. Не става въпрос за няколко тона злато, или за някакви борсови далавери, нито пък за няколко тъмни сделки с комунистически Китай, независимо от това колко милиона са вложени в тях. Тази игра е смъртоносна и милионите в нея са хора, неродените още поколения и комунистическата чума. Севрин е лоша работа. КГБ е много лоша работа. Дори и нашите приятели от ЦРУ и Куоминтанг биха могли да бъдат също толкова лоши, ако се наложи. Съветвам те тази нощ да усилиш охраната на своите доклади.
Дънрос се вгледа безизразно в своя приятел.
— Значи официалното ти мнение е, че този доклад е верен?
— Крос мисли, че би могъл да бъде верен. Може би ще е най-разумно да оставим тук човек, за всеки случай, не мислиш ли?
— Както решиш, Брайън.
— Трябва ли да изпратим човек и на Шек-О?
— Грешиш, приятелю. Приемам всичко съвсем сериозно — каза рязко Дънрос. — Кога получихте този екземпляр и как?
Брайън Куок се поколеба.
— Не знам, а дори и да знаех, не съм сигурен дали трябва да ти кажа.
Дънрос се изправи.
— Добре тогава, да отидем при Крос.
— Но защо фамилиите Горнт и Ротуел мразят толкова силно фамилиите Струан и Дънрос, Питър? — попита Кейси. Тя и Бартлет се разхождаха из прекрасните градини в прохладата на вечерта заедно с Питър Марлоу и съпругата му, Фльор.
— Все още не знам всичките причини — каза англичанинът. Той бе висок, рус, трийсет и шест годишен мъж с аристократични обноски, а сиво-сините му очи бяха някак странно напрегнати. — Говори се, че всичко е започнало още от фамилията Брок, че има някаква връзка между родовете Горнт и Брок. Може би още от самия Тайлър Брок. Чували ли сте за него?