Кейси неволно потрепери.
Бартлет забеляза това и разсеяно я хвана под ръка, а тя му се усмихна. Той каза:
— Питър, тук хората говорят за личности, умрели преди повече от сто години, като че те са в съседната стая.
— Стар китайски навик — отвърна веднага Питър Марлоу. — Китайците вярват, че миналото има власт над бъдещето и обяснява настоящето. Разбира се Хонконг съществува едва от сто и двайсет години, така че един осемдесет годишен човек днес би… Да вземем например Филип Чен, сегашния компрадор. Той е на шейсет и пет. Неговият дядо е прочутият Сър Гордън Чен, незаконен син на Дърк Струан, който е починал през 1907-а на осемдесет и шест годишна възраст. Значи тогава Филип Чен е бил на девет години. Едно умно деветгодишно момче би могло да запомни какви ли не истории, разказвани му от любимия дядо за неговия баща, тай-пана, и за Мей-мей, неговата любима държанка. Казват, че Сър Гордън Чен бил страхотен образ, истински „прародител“. Имал две законни съпруги, осем държанки на най-различна възраст и оставил разрастващата се фамилия Чен богата, силна и навлязла във всички области. Помолете Дънрос да ви покаже портретите. Виждал съм само копия, но наистина е бил много хубав мъж. Още са живи десетина души, които са го познавали лично — него, един от истинските велики основатели. И, о Боже, Хег Струан е починала само преди четиридесет и шест години. Погледнете натам… — Той кимна към един дребен, съсухрен мъж, слаб като бамбукова пръчка и също толкова жилав, който с оживление разговаряше с една млада жена. — Това е Винсънт Макгоър, тай-пан на петата по големина хонг, „Интернешънъл Ейжън трейдинг“. В продължение на много години е работил за Сър Гордън, а след това и за „Ноубъл хаус“. — Изведнъж се ухили. — Според легендата той е бил любовник на Хег Струан, когато бил на осемнайсет години и току-що бил пристигнал с един кораб, пренасящ добитък някъде от Средния изток. Всъщност не е никакъв шотландец.
— Престани, Питър — каза Фльор. — Току-що си го измисли!
— Имаш ли нещо против? — каза той, а усмивката не слизаше от лицето му. — Тогава тя е била само на седемдесет и пет.
Всички се засмяха.
— Сериозно ли говорите? — попита Кейси. — Това истина ли е?
— Кой може да каже кое е истина и кое измислица, Кейси? Така ми казаха.
— Не вярвам — каза уверено Фльор. — Питър обича да си измисля.
— Откъде научи всичко това, Питър? — попита Бартлет.
— Една част прочетох. В библиотеката на съда се пазят копия от вестници още от 1870. Освен това има една книга със заглавие „История на съдилищата на Хонконг“. Това е най-интересната книга за тъмната страна на нещата, която човек би могъл да прочете, ако се интересува от Хонконг. Господи, какви неща са измисляли така наречените съдии и секретари на колонията, губернатори и полицаи, а също и тай-пановете, от знатен и от низш произход. Подкупи, убийства, корупция, кръвосмешения, разбойничества, афери… всичко е в нея! Освен това разпитвах. Има десетки китайци на възраст, които с огромно удоволствие си спомнят за миналото и знаят страшно много за Азия и Шанхай. А мнозина изпитват омраза или завист и с охота пускат по малко злъч по адрес на по-известните личности, били те с добра или лоша слава. Разбира се, човек пресява, опитва се да пресява истината от лъжата, а това е много трудно, ако не и невъзможно.
За момент Кейси се унесе в мислите си. После каза:
— Питър, как беше в Чанги? Какво беше всъщност?
Изражението му не се промени, но очите му се промениха.
— Чанги беше начало, място, където всичко започваше отначало. — От тона на гласа му всички настръхнаха и тя забеляза как Фльор пъхна ръката си в неговата и само след миг той бе отново на себе си. — Всичко е наред, мила — каза той.
Мълчаливо и някак притеснено те излязоха от алеята и се качиха на долната тераса. Кейси разбра, че е сгрешила.
— Трябва да пийнем нещо. А, Кейси? — каза мило Питър Марлоу и притеснението изчезна.