— Да. Благодаря ти, Питър.
— Линк — каза Питър Марлоу, — има някакъв изумителен дух на насилие, който се предава от поколение на поколение в тези пирати, а те са точно такива. Това е много особено място, което ражда много особени хора. — След кратка пауза добави: — Разбрах, че имаш намерение да навлизаш в бизнеса тук. Ако бях на твое място, щях да бъда много, много предпазлив.
15
Дънрос, следван от Брайън Куок, се отправи към Роджър Крос, шефа на Специалното разузнаване, който бе на терасата и любезно разговаряше с Армстронг и тримата американци — Ед Ланган, униформения морски офицер, капитан трети ранг Джон Мишауър и Стенли Роузмънт, висок мъж на около петдесет. Дънрос не знаеше, че Ланган работи за ФБР, нито пък, че Мишауър работи за американското военноморско разузнаване. Знаеше само, че Роузмънт работи за ЦРУ, макар да не бе от висшите му служители. Някои от жените все още се връщаха по масите си, а други бъбреха по терасите или в градината. Мъжете лениво пиеха своите питиета. Настроението бе също толкова приятно, колкото и нощта. В салона няколко двойки танцуваха. Ейдриън беше между тях, а Пенелоуп стоически понасяше Хавъргил. Той забеляза Кейси и Бартлет, които бяха погълнати от разговора си с Питър и Фльор Марлоу и умираше от желание да дочуе какво си говореха. Този приятел, Марлоу, може да докара големи неприятности, помисли си между другото той. Вече знае прекалено много тайни и ако можеше да прочете нашата книга… Изключено, мислеше той. Дори и адът да замръзне! Това е книгата, която той никога няма да прочете. Как е могъл Аластър да направи такава глупост!
Преди няколко години Аластър Струан бе поръчал на един известен писател да напише историята на „Струан“ в чест на сто двайсет и пет годишнината на тяхната компания и му бе предоставил старите счетоводни книги и куфари с документи, които не бе прочел и пресял предварително. След по-малко от година писателят бе представил готовото произведение — вълнуваща плетеница от събития и сделки, за които се предполагаше, че са завинаги погребани. Потресени, те му бяха благодарили и му бяха изплатили значителен хонорар, а единствените два екземпляра от книгата бяха заключени в сейфа на тай-пана.
Дънрос реши да ги унищожи. Но в края на краищата, помисли си той, животът е такъв, какъвто е, джосът си е джос и при условие, че ще я четем само ние, не би могла да ни навреди.
— Здравей, Роджър — каза той с ледена усмивка. — Може ли да останем при вас?
— Разбира се, тай-пан. — Крос сърдечно го поздрави, както и останалите. — Чувствай се като у дома си.
Американците учтиво се усмихнаха на шегата. Поговориха още малко за разни несъществени неща и за конните състезания в събота, а след това Ланган, Роузмънт и капитан Мишауър, усещайки, че останалите искат да поговорят насаме, учтиво се извиниха и се оттеглиха. Щом останаха сами Брайън Куок разказа накратко онова, което му бе казал Дънрос.
— Наистина ще ти бъдем много благодарни, ако ни помогнеш, Йан — каза Крос, а светлите му очи гледаха проницателно. — Брайън е прав като казва, че това би могло да бъде много опасно — ако разбира се останалите доклади на А. М. Грант съществуват. А дори и да са били унищожени, някои гадове може да изявят желание да проучат въпроса.
— Само че искам да знам точно как и кога получихте копието от последния доклад?
— Защо?
— Сами ли си го набавихте или от трето лице?
— Защо?
Гласът на Дънрос стана по-твърд.
— Защото е важно.
— Защо?
Тай-панът се вгледа в тях и тримата мъже усетиха силата на неговия характер. Но Крос бе също толкова волеви.
— Мога да отговоря отчасти на твоя въпрос, Йан — каза той хладно. — Ако го направя, ще отговориш ли на моя?
— Да.
— С копие от твоя доклад се сдобихме тази сутрин. Агент на разузнаването — предполагам в Англия — е подшушнал на един аматьор тук, че към теб е тръгнал куриер, носещ нещо, което би представлявало интерес за нас. Този хонконгски приятел ни попита дали искаме да му хвърлим един поглед — разбира се срещу заплащане. Тази сутрин фотокопието ми бе донесено вкъщи от един китаец, когото виждах за пръв път в живота си. Той си получи възнаграждението — ти естествено разбираш, че в такива случаи не се пита за името. И така, защо?
— По кое време?
— В 6:04 часа, ако искаш да знаеш съвсем точно. Но защо те вълнува толкова много този въпрос?