— Защото Алън Медфърд Грант…
— О, татко, извинявам се, че ви прекъсвам — каза Ейдриън, дотичвайки задъхана. След нея идваше висок, приятен младеж, а изпомачканият му, широк смокинг, изкривената папионка и прашните кафяво-черни обувки бяха в пълно противоречие с цялата тази елегантност. — Извинявам се, че прекъсвам разговора ви, но може ли да направя нещо за музиката?
Дънрос наблюдаваше младежа. Той познаваше Мартин Хейпли и неговата репутация. Завършилият в Англия канадец, журналист, бе двайсет и пет годишен и живееше в колонията от две години, но вече бе истинска напаст за бизнес-кръговете. Неговият хаплив сарказъм и проницателни анализи на личности и начините за правене на бизнес, който бяха законни в Хонконг, но незаконни в целия западен свят, бяха непрекъснат дразнител.
— Татко, питах за музиката — повтори Ейдриън и продължи — ужасна е. Мама каза, че трябва да попитам теб. Може ли да им кажа да свирят нещо друго? Моля те.
— Добре, но не превръщай моя прием в хепънинг.
Тя се засмя, а той насочи вниманието си към Мартин Хейпли.
— Добър вечер.
— Добър вечер, тай-пан — каза младият мъж със самоуверена предизвикателна усмивка. — Ейдриън ме покани. Надявам се, че не съм създал неудобство, идвайки след вечеря.
— Разбира се. Забавлявай се — каза Дънрос и добави сухо, — тук има много твои приятели.
Хейпли се засмя.
— Изпуснах вечерята, защото надуших нещо страшно интересно.
— О?
— Да. Изглежда, че нечии много големи интереси, които съвпадат с интересите на определена много голяма банка, са причината за разпространението на някакви гадни слухове, отнасящи се до платежоспособността на една китайска банка.
— „Хо-Пак“ ли имаш предвид?
— Въпреки, че това са глупости. Имам предвид слуховете. Просто нови хонконгски лъжи.
— О? — През целия ден Дънрос бе дочувал слухове за това, че е наложен запор върху имуществото на банката на Ричард Куанг — „Хо-Пак“. — Сигурен ли си?
— В утрешния „Гардиън“ ще излезе моя статия на тази тема. А, като стана въпрос за „Хо-Пак“, — добави оживено Мартин Хейпли — чухте ли, че днес следобед повече от сто души са изтеглили всичките си пари от клона на банката в Абърдийн? Това може да се окаже началото на провал и…
— Извинявай, татко… хайде, Мартин, не виждаш ли, че татко е зает? — Тя се вдигна на пръсти и безгрижно целуна Дънрос, а ръката му автоматично я прегърна.
— Приятно прекарване, скъпа. — Той изпрати с поглед забързаното момиче и Хейпли, който я следваше. Нахално копеле, помисли си разсеяно Дънрос с желание да види утрешната статия още сега, защото знаеше, че Хейпли е усърден, неподкупен и много добър професионалист. Възможно ли е Ричард да е неплатежоспособен?
— За какво говорехме, Йан? Не беше ли нещо за Алън Медфърд Грант? — каза някой и прекъсна мислите му.
— О, извинете, да. — Дънрос седна на ръба на масата, опитвайки се да подреди в съзнанието си всички тези проблеми. — А. М. Грант е мъртъв! — каза тихо той.
Тримата полицаи зяпнаха от учудване.
— Какво?
— Тази вечер в осем без една получих телекс, а в девет и единайсет разговарях по телефона с неговия помощник в Лондон. — Дънрос ги наблюдаваше. — Исках да знам точно кога сте го получили, защото очевидно вашият агент на КГБ — ако такъв съществува — е имал достатъчно време, за да се обади в Лондон и да нареди да убият бедния А. М. Г. Не е ли така?
— Да. — Лицето на Крос бе много сериозно. — В колко часа е умрял?
Дънрос му преразказа целия си разговор с Киърнън, но спести онази част, която се отнасяше до разговора с Швейцария. Някаква интуиция го накара да скрие.
— Сега въпросът е: това нещастен случай ли е, случайност или убийство?
— Не знам — каза Крос. — Но лично аз не вярвам в случайности.
— Аз също.
— По дяволите — каза през зъби Армстронг, — ако А. М. Г. не е имал разрешение… един бог знае какво е имало в тези доклади, по дяволите, и ти, Йан. Ако притежаваш единствените екземпляри, това ги прави по-опасни от когато и да било.
— При условие, че съществуват — каза Дънрос.
— А съществуват ли?
— Ще ви кажа утре. В десет сутринта. — Дънрос се изправи. — Моля да ме извините — каза вежливо той с неговия непринуден чар. — Трябва да обърна внимание и на останалите гости. А, и още нещо. Какво ще стане с „Ийстърн Клауд“?