— Утре ще бъде освободен — каза Роджър Крос.
— И в двата случая ли?
Крос се престори на изненадан.
— Боже Господи, тай-пан, не сме искали да правим сделка! Брайън, не му ли каза, че просто се опитваме да помогнем?
— Да, сър.
— Приятелите трябва винаги да си помагат, нали, тай-пан?
— Да. Точно така. Благодаря ви.
Те гледаха след него, докато се изгуби от погледите им.
— Да или не? — измърмори Брайън Куок.
— Дали съществуват? Според мен, да — каза Армстронг.
— Разбира се, че съществуват — каза с раздразнение Крос.
— Но къде? — Той се замисли за момент, а след това добави с още по-голямо раздразнение: — Брайън, докато ти беше при Йан, Уайн Уейтър Фенг ми каза, че нито един от шперцовете му не става.
Сърцата и на двамата полицаи подскочиха.
— Това е много неприятно, сър — отвърна предпазливо Брайън Куок.
— Да. Този сейф никак няма да е лесен.
Армстронг каза:
— Може би трябва да проверим в Шек-О, сър, за всеки случай.
— Ти би ли държал такива документи там — в случай че съществуват?
— Не зная, сър. Дънрос е непредвидим. Според мен сигурно са в личния му апартамент на последния етаж на „Струан“. Това е може би най-сигурното място.
— Ходил ли си там?
— Не, сър.
— Брайън?
— Не, сър.
— И аз не съм.
Брайън Куок каза замислено:
— Бихме могли да изпратим там наш екип само нощем, сър. Има личен асансьор за този етаж, но за него е необходим специален ключ. Освен това се предполага, че има още един асансьор — директно от подземния гараж.
— В Лондон е станал страхотен гаф — каза Крос. — Не мога да разбера защо тези скапани глупаци не са си свършили работата. Нито пък защо А. М. Г. не е поискал разрешение.
— Вероятно не е искал да знаят, че работи за външен човек.
— Ако външният човек е бил само един. Може да е имало и други — Крос въздъхна и потънал в мисли, запали цигара. Армстронг отново усети спазмите от желанието да запали. Отпи голяма глътка коняк, но това не го облекчи.
— Ланган предал ли е своя екземпляр, сър?
— Да. На Роузмънт и на дипломатическия куриер за щаба на ФБР във Вашингтон.
— По дяволите — каза кисело Брайън Куок, — значи до утре сутринта всички в Хонконг вече ще са го научили.
— Роузмънт ме увери, че това няма да стане. — Крос се усмихна без настроение. — И все пак, трябва да сме подготвени.
— Може би Йан щеше да бъде много по-сговорчив, ако знаеше това, сър?
— Не, много по-добре е да го знаем само ние. Но и той е намислил нещо.
— А какво ще кажете да изпратим полицейски началник Фоксуел да поговори с него, сър? Стари приятели са — предложи Армстронг.
— Щом Брайън не може да го убеди, значи никой не е в състояние да го направи.
— А губернаторът, сър?
Крос поклати глава.
— Няма защо да намесваме и него. Брайън, ти се погрижи за Шек-О.
— Да открия и да отворя сейфа ли, сър?
— Не. Просто заведи няколко души и направи всичко възможно никой друг да не влиза там. Робърт, иди до щаба си се свържи а Лондон. Обади се на Пенели от пети отдел и на Съндърс от шести. Разбери всички подробности за А. М. Г. — всичко, което можеш, провери доколко е вярно това, което каза тай-панът. Провери всичко — може би има и други копия. След това изпрати тук трима от нашите хора, за да държат под наблюдение къщата и особено Дънрос, естествено без той да разбере. След час имам среща с големия началник на кръстовището на „Пийк роуд“ и „Кълъмс уей“ — имате достатъчно време. Изпратете още един екип, който да наблюдава сградата на „Струан“. Оставете един човек в гаража — за всеки случай. Остави ми колата си, Робърт, ще се видим след час и половина в кабинета ми. А сега изчезвайте.
Двамата мъже откриха домакина, извиниха се, благодариха му и се качиха в колата на Брайън Куок. Докато се движеха надолу по „Пийк роуд“ със старото Порше Армстронг изрече онова, което и двамата си бяха мислили от момента, в който Дънрос им бе съобщил новината.
— Ако шпионинът е Крос, значи е имал достатъчно време, за да се обади в Лондон, или да съобщи на Севрин, на КГБ или на когото е трябвало, по дяволите.
— Да.
— Излязохме от кабинета му в 18:10 — това значи единайсет сутринта Лондонско време — така че не бихме могли да бъдем ние. — Армстронг се намести в седалката, за да облекчи болките в гърба. — Мамка му, как ми се пуши.