— В жабката има един пакет, приятелю.
— Утре — ще пуша утре. Като скапан заклет пушач! — Армстронг се изсмя, но смехът му не бе весел. Той погледна към приятеля си. — Трябва, без много шум, да разбереш кой друг, освен Крос е прочел доклада на А. М. Г. Колкото е възможно по-бързо.
— И аз си мислех същото.
— Ако той е единственият… това е още една улика. Не е доказателство, но ще се приближим към целта. — Той прикри една нервна прозявка и се почувства много уморен. — Ако е той, значи наистина много сме загазили.
Брайън караше много бързо и много добре.
— Каза ли кога е дал копието на Ланган?
— Да. На обед. Обядвали са заедно.
— Информацията може да е изтекла и от тях, от консулството — там нищо не може да се запази в тайна.
— Възможно е, но интуицията ми подсказва, че не е оттам. Роузмънт е сигурен, Брайън. Както и Ланган. Те са професионалисти.
— Нямам им доверие.
— Ти на никого нямаш доверие. И двамата са поискали от своите централи да се направи проверка на посещението на Бартлет и Кейси в Москва.
— Добре. Смятам да изпратя телекс на един приятел в Отава. Може да имат нещо за тях в архивите си. Тази Кейси е страхотно парче, не мислиш ли? Дали имаше нещо под това парче плат?
— Обзалагам се на десет долара срещу пени, че никога няма да разбереш.
— Става.
Колата излезе от завоя и Армстронг погледна надолу към големия град и към пристанището. Американският кръстосвач, пуснал котва до корабостроителницата от страната на Хонконг, бе облян в светлина.
— Едно време имаше поне шест-седем наши бойни кораба — каза той с тъга, — добрият стар Кралски военен флот! — По време на войната той бе служил на разрушители, като лейтенант от Кралския военен флот. Бе преживял две потапяния — веднъж при Дюнкерк и втори път близо до Шербург, три дни след десанта в Нормандия.
— Да. Жалко за военния флот, но какво да се прави, времената се менят.
— Но не към по-добро, Брайън. Жалкото е, че цялата империя е заложена на карта! Едно време беше по-хубаво. Целият мръсен свят беше по-хубав! Мръсна война! Мръсни германци, мръсни японци…
— Да. А като стана въпрос за флота, как се държа Мишауър?
— Онзи от американското военноморско разузнаване ли? Много добре — каза вяло Армстронг. — Говореше много за работата си. Пошушна на Стареца, че американците ще удвоят своя седми флот. Толкова е свръхсекретно, че не е искал да го каже дори по телефона. Ще има голямо нападение по суша срещу Виетнам.
— Нещастни глупаци. Ще ги накълцат на парчета също както направиха с французите. Не четат ли вестници, да не говорим за докладите на разузнаването?
— Мишауър пошушна също, че вдругиден атомният им самолетоносач пристига за осем дни за „почивка и възстановяване“. И това е свръхсекретно. Помоли ни да удвоим охраната и да бъдем като бавачки на всички янки, слезли на брега.
— Значи още една неприятност.
— Да. Особено като се има предвид онова, което каза Старецът — някакъв съветски търговски кораб се „дотътрил“ снощи за ремонт.
— По дяволите! — Брайън върна волана след неволно отклонение.
— И аз си помислих същото. Мишауър едва не получи мозъчен удар, а Роузмънт сипа проклятия в продължение на цели две минути. Старецът разбира се ги увери, че, както обикновено, нито един съветски моряк няма да слезе на брега без специално разрешение и, както обикновено, ние ще ги следим, но двама-трима внезапно ще поискат медицинска помощ или нещо от този род и вероятно ще се изплъзнат от погледа ни.
— Да. — След кратка пауза Брайън Куок каза: — дано намерим докладите на А. М. Г., Робърт. Севрин е нож в сърцето на Азия.
— Да.
Известно време и двамата мълчаха.
— Губим нашата война, нали? — каза Армстронг:
— Да.
16
Съветският търговски кораб „Съветски Иванов“ бе пуснал котва близо до огромната корабостроителница Уампоа, която бе построена на изкуствено врязана в морето площ в източната част на Каулуун. Корабът бе облян от светлината на прожектори. Бе двадесет хилядотонен и кръстосваше азиатските търговски маршрути — от Владивосток далеч на север. Над капитанския мостик се издигаха много антени и модерно радарно оборудване. Съветските моряци се шляеха в подножието на стълбичките на носа и на кърмата. До всяка от тях стоеше по един спретнат, младолик полицай — китаец с униформа от сиво-кафяв памучен плат, с къси панталони, три четвърти чорапи, с черен колан и черни обувки. Пропускът на един моряк, който излизаше в града, бе проверен първо от негови колеги, после от полицая, а след това, докато се приближаваше към портала на пристанището, двама цивилни китайци излязоха от сенките и тръгнаха по петите му — съвсем открито.