Другият турист пребледня.
— Изпуснахме ли го? Не се е връщал обратно, Том, сигурен съм. Държах под око и двата изхода. Мислех, че си го заковал в кабината.
— Можеш да бъдеш съвсем сигурен, че е закован. Погледни ей там отзад централния ред — оня тип, китаеца с бялата риза и другия до него. Тези две копелета го очистиха.
— Господи! — Марти Повиц — един от екипа агенти на ЦРУ, изпратен да следи „Съветски Иванов“ — внимателно се вгледа в двамата китайци — Куоминтанг? Националисти? Или комунисти?
— По дяволите, не знам. Но трупът е още в телефонната кабина ей там. Къде е Роузмънт?
— Той е… — Повиц млъкна, а в следващия момент заговори на висок глас и се превърна отново в дружелюбен турист, тъй като пътниците започнаха да се струпват около изхода. — Погледни нататък — каза той, сочейки билото на Пийк. Жилищните сгради бяха високи и ярко осветени, както и къщите, които бяха осеяли като малки точици склоновете на планината. Една от сградите се открояваше със своята височина. Това бе най-високата жилищна сграда в Хонконг. Бе осветена от прожектори и блестеше като скъпоценен камък. — Онези, които живеят там могат спокойно да кажат, че са навръх света, а?
Том Коночи, по-старшият от двамата, въздъхна.
— Сигурно е на някой тай-пан. — Той замислено запали цигара и хвърли клечката, която със спираловидно движение полетя към водата. След това, докато бъбреше като обикновен турист, засне къщата, правейки още няколко снимки на двамата китайци. Извади филма от фотоапарата и незабелязано го подаде на своя колега. Едва мърдайки устните си той каза:
— Обади се на Роузмънт веднага щом пристигнем. Кажи му, че имаме неприятности, а след това занеси филма в лабораторията и кажи да го проявят още тази нощ. Ще ти се обадя по телефона веднага щом тези двамата се приберат в леговището си.
— Луд ли си? — каза Повиц. — Няма да ги следиш сам.
— Налага се, Марти, филмът може да се окаже много важен. Не можем да рискуваме.
— Не.
— По дяволите, Марти, аз съм тай-панът на тази операция.
— Според нарежданията двама…
— Майната им на нарежданията! — изсъска Коночи. — Просто се обади на Роузмънт и внимавай да не съсипеш филма. — После отново заговори силно. — Прекрасна нощ за разходка в морето, а?
— Наистина.
Той кимна към блещукащата светлинка на билото на Пийк, взе я на фокус със своя супермощен телескопичен обектив.
— Живееш ли там, значи си успял човек, нали?
Дънрос и Бартлет стояха един срещу друг в Дългата галерия, на площадката на стълбите. Сами.
— Сключи ли сделка с Горнт? — попита Дънрос.
— Не — каза Бартлет. — Още не. — Той бе също така твърд и непоколебим, както и Дънрос, а и смокингът му стоеше също толкова елегантно.
— Нито ти, нито Кейси? — попита Дънрос.
— Да.
— Но си проучил възможностите?
— В бизнеса сме, за да правим пари, Йан — както и ти!
— Да. Но има и етика.
— Хонконгска етика ли?
— Може ли да те попитам откога преговаряш с Горнт?
— От около шест месеца. Приемаш ли днешното ни предложение?
Дънрос се опита да се отърси от умората. Нямаше желание да преследва Бартлет, но се наложи. Сега имаше чувството, че очите на всички портрети бяха вперени в него.
— Ти каза вторник. Ще ти отговоря във вторник.
— В такъв случай дотогава, ако искам, мога да преговарям с Горнт или с който и да е друг, това е мое право. Ако приемеш предложението ни сега, можеш да считаш сделката за сключена. Казаха ми, че ти си най-добрият и затова, предпочитам да работя с теб, а не с него — при условие, че получа необходимите гаранции за всеки мой долар. Аз имам достатъчно пари в брой, а ти нямаш. Знаеш достатъчно много за Азия, а аз не знам. Значи трябва да се разберем.
„Да — каза си Бартлет, прикривайки мрачните си предчувствия, макар и доволен от това, че посещението му при Горнт тази сутрин бе довело толкова бързо до противопоставяне и бе притиснало опонента му до стената — в момента, Йан, ти си точно това — опонент — до момента, в който подпишем, ако подпишем.
Дошъл ли е моментът за решителната атака?“
Цяла вечер той наблюдава внимателно Дънрос, очарован от него, от всичко, което се криеше под повърхността и от всичко, свързано с Хонконг — един напълно различен и непознат за него свят. Нова джунгла, нови правила, нови опасности. „Разбира се — помисли си мрачно той — и Дънрос и Горнт са толкова опасни колкото тресавище, пълно с гърмящи змии, а не знам как да ги преценя. Трябва да бъда предпазлив повече от всякога.“