Той чувстваше силното си напрежение, без да забравя нито за миг очите, които го гледаха от стените. „До каква степен мога да си позволя да те притисна, Йан? До каква степен трябва да рискувам? Възможностите за печалби са огромни, наградата е огромна, но само една грешка и ти ще ни изядеш живи — и мен и Кейси. Ти си мъж, който ми допада, но въпреки това си опонент, при това ръководен от призраци. О, да, мисля, че за това Питър Марлоу беше прав, макар и не за всичко.
Господи! Призраците и силата на омразата! Дънрос, Горнт, Пенелоуп, младият Струан, Ейдриън… Ейдриън, която се държа така храбро след първоначалната уплаха.“
Отново погледна студените сини очи, които го наблюдаваха. „Какво щях да направя, Йан, ако бях на твое място, изправен тук, с твоята привидна самоувереност и с твоето безумно наследство?
Не знам. Но знам какво ще направя аз и знам какво е казал Сън Цу за сраженията: накарай противника си да води битка само когато и където ти решиш. Е, решил съм да бъде тук и сега.“
— Кажи ми, Йан, преди да сме взели решение, как смяташ да изплатиш трите септемврийски вноски на „Тода шипинг“?
Дънрос бе шокиран.
— Моля?
— Все още нямаш договор с наемател, а твоята банка няма да плати без такъв договор. Значи нещата опират до теб, нали?
— Банката… няма проблеми.
— Но разбрах, че си надхвърлил настоящия си кредит вече с двайсет процента. Това не означава ли, че трябва да намериш, нов кредит?
— Ако се наложи ще намеря и нов — каза Дънрос с раздразнение и Бартлет разбра, че го е ударил под пояса.
— Дванайсет милиона за „Тода шипинг“ са много пари като се има предвид и другите ти дългове.
— Какви други дългове?
— Вноската от 6 800 000 щатски долара, която трябва да внесеш до 8-и септември за погасяване на заема ти от „Орлин интернешънъл“ от трийсет милиона без гаранции; до този момент имаш 4,2 милиона обща годишна загуба на корпорацията срещу надутата официална цифра от седем и половина милиона печалба за миналата; и дванайсет милиона от загубата на „Ийстърн Клауд“ и контрабандните двигатели в него.
Дънрос пребледня.
— Изглежда си особено добре информиран.
— Така е. Сън Цу е казал, че човек трябва да бъде добре информиран за своите съюзници.
Малката веничка на челото на Дънрос пулсираше.
— Искаш да кажеш врагове.
— Съюзниците понякога стават врагове, Йан.
— Да. Сън Цу, освен това е наблегнал и на въпроса за шпионите. Твоят шпионин би могъл да бъде само един от седем.
Бартлет му отговори също толкова сурово.
— Защо ми е шпионин? Тази информация може да се получи от банки — трябва само да поразровиш малко. Банката на Тода е „Йокохама интернешънъл ъф Джапан“, а те са свързани с „Орлин“ чрез много сделки, както и ние в Щатите.
— Който и да е твоят шпионин, той греши. „Орлин“ ще дадат отсрочка. Винаги са го правили.
— Този път не бъди толкова сигурен. Познавам тези копелета и ако надушат крах, толкова бързо ще ти духнат под опашката, че няма да разбереш какво точно е станало.
— Крах на „Струан“? — Дънрос се изсмя саркастично. — Невъзможно е „Орлин“ или която и да е проклета банка да успее или да поиска да ни унищожи.
— Може би Горнт гласи някаква сделка с тях.
— Боже Господи… — Дънрос с голямо усилие овладя нервите си. — Направил ли го е или не го е направил?
— Попитай го.
— Ще го попитам. А междувременно, ако знаеш нещо, кажи ми го веднага!
— Накъдето и да се обърнеш ще видиш врагове.
— Това се отнася и за теб.
— Да. Това значи ли, че можем да бъдем добри партньори или не значи? — Бартлет втренчи очи в Дънрос. След това погледът му попадна на един портрет в другия край на галерията. От стената Йан Дънрос бе вперил в него очи. Приликата бе поразителна, на втори план се виждаше част от тримачтов клипер.
— Това… Господи, това трябва да е Дърк, Дърк Струан!
Дънрос се извърна и погледна към портрета.
— Да.
Бартлет се приближи към картината и се загледа в нея. Сега, когато я гледаше отблизо виждаше, че капитанът не бе Дънрос, но въпреки това имаше някаква странна прилика.
— Жак имаше право — каза той.