Выбрать главу

— Не.

— Прав е — обърна се и се вгледа в Дънрос, като че ли гледаше картина, която сравнява с другата. След известно време каза: — Очите и формата на брадичката. И присмехулният поглед, който казва „Трябва да имаш предвид, че мога да те смачкам, само да пожелая.“

Дънрос се усмихна само с уста.

— И сега ли?

— Да.

— Няма никакви проблеми със стари или нови кредити.

— Мисля, че има.

— „Виктория бенк“ е нашата банка — ние държим много от акциите й.

— Колко?

— Ако се наложи можем да намерим и други източници на кредити. Но от „Вик“ ще получим всичко, което поискаме. Те също имат достатъчно налични средства.

— Твоят Ричард Куанг не е на същото мнение.

Дънрос рязко извърна очи от портрета.

— Защо?

— Не ми каза, Йан. Всъщност не каза нищо, но Кейси познава добре банкерите и схвана това между думите му. Тя е убедена, че той мисли точно това. Имам чувството, че не е много очарована и от Хавъргил.

След кратка пауза Дънрос каза:

— Какво друго мисли тя?

— Че може би е по-добре да сключим сделка с Горнт.

— Това е ваш проблем.

— Да, така е. А Тайпей? — попита Бартлет с желанието да поддържа напрежението в Дънрос.

— Какво?

— Още ли съм поканен?

— Да, да разбира се. Това ми напомня, че с любезното разрешение на помощник-комисаря на полицията ще бъдеш под мое попечителство. Утре Армстронг ще бъде информиран за това. Ще трябва да подпишеш една хартийка за това, че се задължаваш да се върнеш заедно с мен.

— Благодаря ти, че си уредил този въпрос. Кейси все още ли не е поканена?

— Мисля, че сутринта се разбрахме.

— Просто питам. А какво става със самолета ми?

Дънрос се намръщи, излизайки от равновесие.

— Мисля, че все още е задържан. Искаше да пътуваме с него до Тайпей ли?

— Би било удобно, нали? Ще можем да пътуваме, когато пожелаем.

— Ще видя какво мога да направя — Дънрос го наблюдаваше. — Значи предложението ви остава в сила до вторник?

— Остава, точно както каза Кейси. До края на работния ден.

— До вторник в полунощ — противопостави се Дънрос.

— Винаги ли се пазариш, независимо от другия?

— А ти не го ли правиш?

— Добре, вторник в полунощ. Значи в първата минута на сряда всички задължения и добри отношения отпадат. — Бартлет искаше да поддържа натиска върху Дънрос, искаше да получи отговора още сега, а не във вторник, за да може да го използва срещу или съвместно с Горнт. — Онзи от „Блекс“, председателят, как се казваше?

— Комитън Саутърби.

— Да, Саутърби. Разговарях с него след вечерята. Каза ми, че изцяло стоят зад Горнт. Намекна, че и Горнт при желание може да получи много евродолари. — Бартлет отново забеляза, че е попаднал точно в целта. — Така че все още не знам как ще платиш на „Тода шипинг“ — каза той.

Дънрос не отговори веднага. Все още правеше опити да се измъкне от този лабиринт. И всеки път се връщаше до началото — Гавалан, де Вил, Линбар Струан, Филип Чен, Аластър Струан, Дейвид Макструан или баща му Колин Дънрос. Шпионинът трябваше да е един от тях. Част от информацията Бартлет можеше да научи от банките, но не и корпоративните им загуби за тази година. Цифрата беше прекалено точна. Това бе шокиращото. Както и „… надутата печалба“.

Той гледаше американеца и се чудеше с каква ли друга вътрешна информация разполага, усещайки как капанът се затваря и няма никакви възможности за маневриране. И все пак знаеше, че не трябва да отстъпва прекалено много, защото ще изгуби всичко.

„Какво да правя?“

Той погледна към портрета на Дърк Струан и видя изкривената полуусмивка и погледа, който му казваше: „Рискувай, момко, къде е куражът ти?“

„Много добре.“

— Не се притеснявай за „Струан“. Ако решиш да се съюзиш с нас, ще искам двугодишен договор — още двайсет милиона през следващата година — каза той, рискувайки всичко. — Искам седем при подписването на договора.

Бартлет не показа радостта си.

— Съгласен съм за двугодишния договор. А колкото до парите, Кейси предложи два милиона веднага, а след това по милион и половина на всяко първо число на месеца. Гавалан каза, че това е приемливо.

— Не е. Искам седем веднага, а останалите разпределени по месеци.

— Ако се съглася на този вариант, ще искам правата над новите ти кораби от „Тода“ като гаранция за тази година.