— За какво, по дяволите, искаш гаранции? — отсече Дънрос. — Основната цел на сделката е да станем партньори. Партньори в едно колосално разрастване в цяла Азия.
— Да. Но нашите седем милиона ще покрият септемврийските ти плащания на „Тода шипинг“ и ще те измъкнат от капана на „Орлин“, а ние не получаваме нищо в замяна.
— Защо трябва да ти давам някаква концесия? Мога веднага да направя отстъпка за договора и да взема без затруднения аванс за осемнайсет от двайсетте милиона, които ще осигуриш.
„Да, можеш — мислеше си Бартлет, — след като подпишем договора. Но дотогава не можеш да вземеш нищо.“
— Ще се съглася да променим стойността на незабавното плащане, Йан. Но срещу какво? — той небрежно погледна към портрета, който висеше точно срещу него, но не го видя, защото всичките му сетива бяха насочени към Дънрос — разбираше, че влизат в близък бой. Правата над огромните товарни кораби от „Тода“ биха премахнали всички рискове за „Пар-Кон“, независимо от действията на Дънрос.
— Не забравяй — добави той — че твоите двайсет и един процента от „Виктория бенк“ са вече заложени като гаранция за дълговете ти към тях, за което е подписано двустранно споразумение. Ако не успееш да платиш на „Тода“ или на „Орлин“, твоят стар приятел Хавъргил ще ти измъкне акциите. Поне аз бих го направил.
Дънрос разбра, че е победен. Щом Бартлет знаеше точното количество на тайните им акции, на тайните акции на Чен, заедно с явните им акции, беше трудно да се предвиди какви други козове държеше в ръцете си американецът.
— Добре — каза той. — Ще ти дам правата над корабите за три месеца, при условие че първо ми обещаеш, че това ще остане в тайна — само между нас двамата; второ, че договорите ще бъдат подписани в седемдневен срок, считано от днес; трето, че се съгласиш с начина на изплащането, който предложих. И последно, обещаваш, че няма да кажеш и дума за това преди аз да го обявя.
— Кога искаш да го направиш?
— Някъде между петък и понеделник.
— Ще искам да го знам предварително.
— Разбира се. Двайсет и четири часа.
— Искам правата над корабите за шест месеца, а договорите в десетдневен срок.
— Не.
— Тогава няма да има сделка — каза Бартлет.
— Чудесно! — отвърна моментално Дънрос. — В такъв случай да се върнем на тържеството. — Той се обърна и спокойно тръгна към стълбите.
Бартлет бе стреснат от внезапния край на преговорите.
— Чакай — каза той и сърцето му прескочи.
Дънрос спря до перилата, обърна се с лице към него и се подпря небрежно с едната ръка на парапета.
Бартлет мрачно го изгледа, опитвайки се да го прецени, а стомахът му се сви от притеснение. В очите му видя категоричност.
— Добре, права до първи януари, което прави четири месеца, пълна тайна между теб, мен и Кейси; договорите, следващия вторник, за да имам време да извикам данъчните си експерти; начинът на изплащане ще бъде както ти предложи и ще бъде… в колко часа е утрешната ни среща?
— Беше уговорена за десет. Може би да я преместим в единайсет?
— Разбира се. Значи се разбрахме, ще бъде потвърден утре в единайсет.
— Не. Не ти е необходимо повече време. На мен, може би, но не и на теб. — Отново лека усмивка. — Да или не?
Бартлет се поколеба, а инстинктът му казваше „Съгласи се веднага, подай си ръката и сключи сделката, получаваш всичко, което искаше. Да, но Кейси?“
— Тази сделка е на Кейси. Тя има правото да взема решения до двайсет милиона. Имаш ли нещо против да поприказваш с нея?
— Сделка се сключва между тай-панове. Това е стар китайски обичай. Тя ли е тай-пан на „Пар-Кон“?
— Не — каза с равен глас Бартлет. — Аз съм.
— Добре. — Дънрос се върна при него и му подаде ръка, приканвайки го, играейки си с него, прочитайки мислите му.
— Значи се разбрахме?
Бартлет погледна ръката, после студените сини очи, а сърцето му силно биеше.
— Разбрахме се… но искам тя да я сключи с теб.
Дънрос отпусна ръката си.
— Още веднъж питам кой е тай-пан на „Пар-Кон“?
Бартлет го изгледа косо.
— Обещанието си е обещание, Йан. Това значи много за нея, а аз й обещах, че до двайсет милиона всичко ще е в нейни ръце.
Той видя, че Дънрос понечи да се обърне и каза твърдо:
— Йан, ако се налага да избирам между сделката и Кейси, обещанието ми към Кейси, то това не е никакъв разговор. Никакъв. Ще го считам за… — той млъкна. И двамата рязко извърнаха глави, дочули лек, неволен шум на подслушвач, скрит в сенките на дъното на галерията, където имаше няколко канапета и високи кресла. Дънрос моментално се завъртя на петите си и тихо като котка се втурна в атака. Реакцията на Бартлет бе почти също толкова светкавична. Той също се завтече за подкрепление.