— Правили ли са и портрети в по-напреднала възраст?
— Три. Унищожила ги е и трите още в момента, в който са били завършени.
— А има ли някакви нейни снимки?
— Доколкото ми е известно няма. Тя ненавиждаше фотоапаратите, дори не искаше в къщата да има фотоапарат — Дънрос се засмя и тя забеляза умората му. — Веднъж, малко преди Първата световна война, един репортер от „Чайна гардиън“ я засне. След по-малко от час тя изпрати в сградата на вестника въоръжен екипаж от един от нашите търговски кораби като им заповяда да я подпалят, ако не получат негатива и всички копия и ако главният редактор не обещае, че ще „прекрати и ще се откаже от опитите да я тормози“. И той обеща.
— Сигурна съм, че човек не може да се отърве безнаказано, след като направи такова нещо, нали?
— Не, не може, освен ако е тай-пан на „Ноубъл хаус“. И освен това всички знаеха, че Хег Струан не искаше да я снимат, а това нагло младо копеле бе нарушило правилата. Тя беше като китайците. Вярваше, че всеки път, когато те снимат отнемат част от душата ти.
Кейси се вгледа в огърлицата.
— Това нефрит ли е? — попита тя.
— Смарагди.
— Сигурно е струвало цяло състояние.
— Дърк Струан й завещал тази огърлица, като казал, че тя никога не бива да бъде изнасяна от Азия. Трябва да принадлежи на съпругата на всеки тай-пан на „Ноубъл хаус“, като неотменно наследство, което да бъде предавано от съпруга на съпруга. — Той се усмихна особено. — Хег Струан носи огърлицата до края на живота си и заповяда като умре да я изгорят заедно с тялото й.
— Господи! И така ли стана?
— Да.
— Колко жалко!
Дънрос погледна отново към портрета.
— Не — каза той с променен глас. — Тя властва над „Струан“, над „Ноубъл хаус“ на Азия, в продължение на почти седемдесет и пет години. Тя беше тай-панът, истинският тай-пан, въпреки че други носеха титлата. Хег Струан водеше битките с врагове и бедствия, тя остана вярна на завещанието на Дърк, смаза Брокс и направи всичко каквото бе необходимо. Така че какво е една красива дрънкулка, която вероятно не е струвала нищо? Вероятно е била открадната от съкровищницата на някой мандарин, който пък я е откраднал от някой друг, чийто селяни са платили с много пот.
Кейси го наблюдаваше, загледан в портрета, почти преминал в друго измерение.
— Дано успея и аз да се справя така както тя го е правела — измърмори разсеяно той и на Кейси й се стори, че го казва на нея, на момичето от картината.
Погледът й се плъзна над Дънрос към портрета на Дърк Струан и отново й направи впечатление изумителната прилика. Във всичките десет портрета — девет мъже и една жена — имаше някаква много силна фамилна прилика. Под портрета на всеки тай-пан имаше малка месингова плочка, на която бе изписано името му и годините на раждането и смъртта му: Дърк Дънрос, четвърти тай-пан 1852–1894, изчезнал в Индийския океан заедно с целия екипаж на „Сънсет Клауд“… Сър Локлин Струан, трети тай-пан 1841–1915… Аластър Струан, девети тай-пан 1900… Дърк Струан, 1798–1841… Рос Лечи Струан, седми тай-пан 1887–1915, Командир на Кралския шотландски батальон, загинал при изпълнение на дълга си при Ипра…
— Толкова много история — тя прецени, че е време да прекъсне мислите му.
— Да, така е — каза той, отправил вече поглед към нея.
— Ти си десетият тай-пан, така ли?
— Да.
— Имаш ли вече портрет?
— Не.
— Ще трябва да си направиш, нали?
— Да, да, когато му дойде времето. Няма защо да бързам.
— Как се става тай-пан, Йан?
— Трябва да бъдеш избран от предишния тай-пан. Само той може да го реши.
— Избрал ли си си вече наследник?
— Не — каза той, но Кейси си помисли, че го е направил. „Защо да ми казва — каза си тя. — И защо му задаваш толкова много въпроси?“
Тя отмести погледа си от него. Малък портрет привлече вниманието й.
— Кой е този? — попита тя развълнувана. Мъжът бе несъразмерен, джудже с гърбица, очите, му гледаха с любопитство, а усмивката му бе саркастична. — И той ли е бил тай-пан?
— Не. Това е Страйд Орлов, главният капитан по времето на Дърк. След като тай-панът бил убит и мястото му заел Кълъм, Страйд Орлов станал главнокомандващ на нашия флот от клипери. Според легендата е бил голям моряк.
След кратка пауза тя каза:
— Извинявай, но в него има нещо, от което ме побиват тръпки. — В колана на Орлов бяха затъкнати пистолети, а на фона бе нарисуван клипер. — Страховито лице.