— Какво им става на всички? Какво му става на господаря? Ох, ох, ох, гневът му стига чак до небесата… ох, ох, ох…
— Млъкни, А Так! — Дайан започна да си вее, кипяща и извън себе си от ярост. „О, богове, какво му е влязло в главата? Няма ли ми доверие, на мен, единствената му вярна съпруга и любовта на неговия живот? През целия си живот съм… И да си тръгнем така внезапно от приема на тай-пана, когато всичко вървеше толкова добре за нас, за които говори цял Хонконг. И всички се възхищаваха на скъпия ми Кевин, умилкваха му се, защото знаеха, че със сигурност той е новият наследник на «Хаус ъф Чен», тъй като всички са единодушни, че Джон Чен не може да не е умрял от шока при отрязването на ухото му. Всеки би умрял! За себе си поне съм сигурна!“
Тя потрепери, когато отново си представи как отрязват ухото й и как я отвличат, като в съня й днес. Бе се събудила обляна в студена пот от следобедната си дрямка.
— Айейа! — измърмори, без да се обръща към никого — да не би да е полудял?
— Да, господарке — каза уверено шофьорът й. — Мисля, че е полудял. Това е в резултат на отвличането. Никога не съм виждал господаря в такова състояние, през всичките годи…
— Кой те пита? — изкрещя Дайан. — Всъщност вината е изцяло твоя! Ако беше докарал бедния ми Джон у дома, вместо да го оставяш в ръцете на гадните му курви, това никога нямаше да се случи!
Двете ама отново започнаха да скимтят по адрес на нейната ярост и тя на мига насочи злобата си към тях като добави:
— А колкото до вас двете, като си помисля, така си вършите работата в тази къща, че човек може да получи диария. Попитахте ли ме дали нямам нужда от масаж или от аспирин? Или от чай? Или от една студена хавлиена кърпа?
— Господарке — каза едната от тях предразполагащо и посочи с надежда към лакирания бюфет, — не мога да ви направя чай, но бихте ли искала да ви сипя малко коняк?
— Какво? А, с удоволствие. Да, да, А Так.
Старата жена моментално се завтече към бюфета и го отвори. Извади отвътре бутилка коняк от онзи, който обичаше господарката й и наля в една чаша.
— Горката господарка, да изтърпи този гняв! Ужасно! Какво го е прихванало и защо ни забранява да гледаме през прозореца?
„Защото не иска да го видите как изравя тайния си сейф в градината, крадливи гнусни същества — мислеше си Дайан. — Не иска да го видя дори и аз.“ Тя се усмихна мрачно на себе си и отпи от прекрасния мек алкохол, успокоена от мисълта, че знаеше къде е заровена стоманената кутия. Бе постъпила съвсем правилно като го бе наблюдавала тайно как я заравя. За да е осигурена в случай, че, не дай Боже, Господ го прибереше от този свят, преди да е успял да й каже къде е тайното скривалище. През онази нощ по време на японската окупация, когато той предвидливо бе събрал всичките им ценни вещи и ги бе скрил, бе неин дълг да не спази обещанието си да не го гледа. Тя не знаеше какво има сега в кутията. Не я интересуваше. Бе отваряна и затваряна много пъти и, според него, винаги съвсем тайно. Не я интересуваше, след като знаеше къде е съпругът й, къде са всичките му депозитни кутии и къде са ключовете от тях, за всеки случай.
„В края на краищата — каза си уверено тя, — ако той умре, без мен «Хаус ъф Чен» ще се разпадне.“
— Престани да се вайкаш, А Сун! — Тя стана и дръпна дългите завеси. Навън нощта бе тъмна и не можа да види нищо в градината. Виждаше само алеята, стоманената порта и пътя зад нея.
— Още коняк, господарке? — попита старата ама.
— Благодаря, стара мазничке — отвърна тя с добро чувство и усети как топлината на алкохола пропъжда гнева й. — А след това може да ми направиш един масаж на врата. Боли ме главата. Вие двамата седнете, затваряйте си устите и да не сте шукнали докато се върне господарят!
Филип Чен вървеше с бързи крачки по градинската пътека. В едната си ръка държеше електрическо фенерче, а в другата лопата. Пътеката криволичеше надолу през добре поддържаната градина, която преминаваше в малка горичка от дървета и храсти. Спря за момент, ориентира се и намери мястото, което търсеше. Поколеба се и погледна назад, въпреки че знаеше, че вече е съвсем скрит от къщата. След като се увери, че не може да бъде видян, включи фенерчето. Лъчът зашари из шубрака и спря до ствола на едно дърво. Мястото като че ли не бе пипано. Той внимателно отмахна шумата и щом видя, че почвата под нея е разравяна цинично изпсува.