Да, Филип, ние сме евроазиатци, както и да го погледнеш. Така и не успях да се примиря с това. То е нашето проклятие и нашият кръст, но зависи от всички нас да го превърнем в щастие. Предавам ти «Хаус ъф Чен» богата и силна както е искал Джин-куа. Предай я и ти такава на твоя син и се погрижи и той да направи същото за неговия. В известен смисъл Джин-куа ни е дал живот. Завещал ни е богатство, тайни, приемственост и власт. И ни е дал една от монетите. Вземи, Филип, прочети за монетата.“
Старият свитък бе изписан с изящни калиграфски букви:
На този осми ден от шестия месец на година 1841, по календара на варварите, аз, Чен-це Джин Арн от Кантон, главен търговец на кохонга, дадох днес на Зеленоокия Дявол, тай-пан на „Ноубъл хаус“ и главен пират на всички чуждестранни дяволи, които обявиха война на Царството Небесно и откраднаха нашия остров Хонконг, четири милиона рупии в сребро… или един милион лири стерлинги техни пари и по този начин го спасих от Едноокия, неговият най-голям враг и съперник, който щеше да го погълне. В замяна на това тай-панът ни дава специални търговски, привилегии за период от двайсет години, обещава, че за вечни времена компрадор на „Ноубъл хаус“ ще бъде човек от „Хаус ъф Чен“ и се заклева, че той или неговите приемници ще зачетат всички дългове и дълговете на монетите. Те са четири. Всяка от тях е счупена на две половинки. Дал съм на тай-пана четири половинки. Той се закле, че когато някоя от другите половинки бъде дадена на него или на някой от следващите тай-панове, ще бъде изпълнено желанието на онзи, който я е донесъл, независимо какво е то… независимо дали е в рамките на техния закон, или на нашия, или извън тях.
Една от тези половинки остава в мен; една давам на У Фанг Чой, моя братовчед; една ще бъде дадена на внук ми Гордън Чен; а последната запазвам в тайна. Ти, който четеш това, помни, че не бива да използваш тази монета с лека ръка, защото тай-панът на „Ноубъл хаус“ е длъжен да даде каквото пожелаеш, но само веднъж. И не забравяй, че макар Зеленоокият Дявол да удържи на обещанието си, както и онези след него, той все пак е бясно варварско куче, коварен като мръсен Манчу, защото ние сме го обучавали — опасен като гнездо на пепелянки.
Филип Чен неволно потръпна, спомняйки си жестокостта, която бе винаги готова да изригне в Йан Дънрос. „Истински потомък на Зеленоокия Дявол помисли си той. — Да, и той и баща му.“
„Проклет да е Джон! Какъв дявол се е вселил в него? Какво ли са замислили с Линк Бартлет? Дали монетата сега е в Бартлет? Или е още в Джон и сега е може би в ръцете на похитителите.“
Докато умореният му мозък прехвърляше всички възможности пръстите му провериха кутията с бижутата. Една по една. Всичко е на мястото си. Той остави най-голямата за накрая. Буца заседна на гърлото му докато я отваряше, но огърлицата бе все още там. Въздъхна с огромно облекчение. Красотата на смарагдите му достави много голямо удоволствие, разсея малко страховете му. „Колко глупава е била Хег Струан като е заповядала това да бъде изгорено заедно с тялото й. Каква дяволски ужасна загуба щеше да бъде! И колко умно е постъпил татко като е пресрещнал ковчега, преди да бъде изгорен и я е свалил.“
Той неохотно остави огърлицата и затвори сейфа. „Какво да направя за монетата? За малко да я използвам, когато тай-панът отне дяловете ни и по-голямата част от властта. Да. Но тогава реших да му дам време да се самодокаже и това е вече третата година оттогава, а още нищо не е доказал. И въпреки че американската сделка изглежда превъзходна, тя още не е подписана. А сега и монетата я няма.“
Обезумял, той изстена гласно. Гърбът го болеше, главата също. Долу се виждаше големият град, корабите пуснали котва на Глесинг Пойнт и други, които отпътуваха нанякъде. Каулуун бе също толкова блестящ и той видя как един самолет излита от Кай Так, друг се приближава за кацане, а трети вие в небето и светлините му примигваха.
„Какво да правя? — запита се той изтощен. — Дали монетата е в Бартлет? Или е в Джон? Или е в Бившите вълци?
Попаднала в погрешни ръце, тя може да унищожи всички ни.“
— Разбира се, Джейсън. Дънрос би могъл да го направи, да нареди да развалят спирачките ми! — каза Горнт.
— О, хайде, за Бога! По време на парти с двеста души наоколо? Йан не е толкова глупав.