— Срещу Ричард?
— Да.
— Горкият стар Ричард!
— Да. Той ни е решаващият глас. И Дънрос не очаква атака от него.
Плъм учудено го погледна.
— Ричард и Дънрос са големи приятели.
— Но Ричард е в беда. Започна натиска върху „Хо-Пак“. Ще направи всичко, за да се спаси.
— Колко от акциите на „Хо-Пак“ разпродаде под костуема цена?
— Много.
— Сигурен ли си, че Ричард няма резерви да отбие атаката, че няма резервни фондове?
— Ако има, винаги можем да претърпим неуспех, аз и ти.
— Да, ние можем. — Джейсън Плъм гледаше виещия се на спирала пушек от цигарата си, — но това, че Дънрос няма да може да посрещне плащанията си, не значи, че е свършен.
— Съгласен съм. Но след „нещастието“ с „Хо-Пак“ новината, че „Струан“ е имала неустойка ще докара акциите му до мъртва точка. Пазарът ще се изнерви, ще са налице признаци за надвиснал спад, който ние ще подклаждаме, като продаваме акциите му под реалната им стойност. Няма назначен съвет на борда в следващите две седмици, освен ако Пол Хавъргил свика извънреден. Но няма да го направи. Той си иска обратно пакета акции, повече от всичко на света. Така, че всичко е премислено предварително. Хавъргил ще определи правилата за спасяване на Ричард Куанг и гласуването ще бъде едно от основните правила. Бордът ще остави за няколко дни Йан да се изнерви и тогава ще предложи продължение на кредита и връщането на доверието в „Струан“ срещу процент от неговите акции — като залог за кредита.
— Дънрос никога няма да се съгласи — нито той, нито Филип Чен или Цу-ян.
— Или това или „Струан“ фалира — при положение, че ти твърдо държиш на това условие, а ти имаш контрола при гласуването. Щом вземем контролния пакет акции от него… ако ти контролираш съвета и съответно „Виктория“, той е ликвидиран.
— Да. Но представи си, че той получи кредит от друго място?
— Тогава, Джейсън, той само ще бъде лошо изпомачкан, може би оставен завинаги слаб. При всички положения ние ще направим удар. Въпросът е да улучим точно момента.
— А Бартлет?
— Бартлет и „Пар-Кон“ са мои. Той няма да тръгне с потъващия кораб на „Струан“. Аз ще се погрижа за това.
След кратка пауза Плъм Се обади:
— Възможно е.
— Участваш ли при това положение?
— След „Струан“ как ще налапаш „Пар-Кон“?
— Няма. Но вероятно — можем. — Горнт загаси фаса си. — „Пар-Кон“ ще изисква по-продължителни усилия и там проблемите са други. Най-напред „Струан“. Добре, казвай?
— Ако получа имотите на „Струан“ в Хонконг — 35 процента от земевладенията им в Тайланд и Сингапур и сме петдесет на петдесет при операциите на Кай Так.
— Всичко, с изключение на операциите Кай Так — необходими са ми, за да закръгля „Ол Ейжа Еъруейс“, сигурен съм, че ще ме разбереш, стари приятелю. Но ще имаш място в борда на новата фирма, десет процента от акциите на номинална стойност, места в съвета на „Струан“, разбира се, също и във всичките им клонове.
— 15 процента. И председателство, през година. Ще се редуваме с теб, нали?
— Съгласен, но аз ще бъда пръв. — Горнт запали цигара. — Защо не? По това време следващата година „Струан“ няма да има място в съвета, така че, Джейсън стари приятелю, твойто председателство формално е уредено. — Така, постигнахме пълно съгласие, нали? Ако искаш да го направим писмено в два екземпляра, по един за всеки от нас.
Плъм направи отрицателен жест с глава и се усмихна:
— Няма нужда от писмено съгласие, достатъчно е да си стиснем ръцете! — Той протегна ръката си. — Аз съм съгласен!
— Долу „Ноубъл хаус“!
Двамата се засмяха, много доволни от споразумението, което постигнаха. Превземането на собствеността на „Струан“ ще направи „Ейжън пропърти“ най-голямата поземлена компания в Хонконг. Горнт пък щеше да получи почти пълен монопол върху въздушния и морски транспорт — пълно превъзходство в Азия.
„Добре — мислеше Горнт. — Сега при Фор Фингър Уу. — Сега“.
— Би ли ми поръчал такси, трябва да тръгвам.
— Използвай моята кола, шофьорът…
— Благодаря, но не, предпочитам такси. Наистина, Джейсън, благодаря.
Плъм се обади на портиера. Докато чакаха таксито, двамата пиеха наздравици за ликвидирането на „Струан“ и за печалбата, която щяха да имат от това. Телефонът от съседната стая иззвъня.