— Извини ме за момент. — Плъм отиде в съседната стая, като остави вратата полупритворена. Това беше неговата лична спалня, която използваше от време на време, когато работеше до късно. Беше много малка стая, спретната, звукоизолирана, обзаведена като корабна каюта с вградено легло, стереоуредба с хайфи колони, малък хладилник. На едната стена беше нареден усъвършенстван късовълнов любителски радиопредавател, който беше хоби на Джейсън Плъм още от детските му години.
Той вдигна телефона.
— Да?
— Мистър Лоп-синг, моля? — попита женски глас.
— Тук няма мистър Лоп-тинг, — отговори непринудено той. — Съжалявам, сбъркали сте номера.
— Искам да оставя съобщение.
— Не е този телефон. Направете справка в телефонния указател.
— Спешно съобщение за Артър: Центърът съобщава, че срещата се отлага за вдругиден. Чакайте допълнителни инструкции в 6,00.
Отсреща затвориха и се чу нормалният телефонен сигнал.
Плъм се намръщи и върна обратно слушалката.
Фор Фингър Уу стоеше заедно с Гудуедър Пуун до перилата на плоскодънното си корабче и наблюдаваше как Горнт се качва на лодката, която беше изпратил за него.
— Не се е променил много за тези години, нали? — каза отвлечено Уу с присвити искрящи очи.
— Всички чуждоземни дяволи ми изглеждат еднакви, няма значение. Наистина колко ли години минаха? Десет? — попита Пуун, почесвайки хемороидите си.
— Наближават дванадесет. Хубави времена бяха. Големи печалби. Много хубаво, измъквахме се нагоре по течението към Кантон, избягвайки чуждоземните дяволи и техните лакеи, хората на Председателя Мао ни посрещаха добре. Наши хора командваха и никакъв чуждоземец наоколо — без дебелаци, чакащи да им намажеш ръката. Можеше да се видиш с приятели и роднини без неприятности, не като сега?
— Червените станаха много по-трудни, много умни и много трудни — по-лоши от Мандарините.
Уу се обърна, когато седмият му син се качи на палубата. Младият мъж беше облечен в чиста бяла риза, сиви панталони и хубави обувки.
— Внимавай — безцеремонно го предупреди Уу. — Сигурен ли си, че знаеш как да постъпиш?
— Да, татко.
— Добре, — каза Фор Фингър, прикривайки гордостта си. — Не искам никакви грешки.
Той проследи несръчното му преминаване по импровизираната пътека от талпи, която съединяваше това корабче със следващото и оттам до площадката на пристана осем корабчета по-нататък.
— Знае ли седмият син нещо вече? — попита тихо Пуун.
— Не, не още — кисело му отговори Уу. — Тези глупаци, да ги хванат с моите пистолети! Без пистолети цялата ни работа ще е на вятъра.
— Добър вечер, мистър Горнт. Аз съм Паул Чой, моят чичо Уу ме изпрати да ви посрещна — представи се младият мъж на перфектен английски, повтаряйки лъжата, която за него беше станала вече почти истина.
Горнт се спря, изненадан, след това продължи по неустойчивата стълбичка, краката му бяха по-сигурни от тези на младежа.
— Добър вечер — отговори на поздрава той. — Американец ли сте? Или само сте учили там, мистър Чой?
— И двете. — Паул Чой се усмихна. — Знаете как става. Пазете главата си от въжетата, хлъзгаво е, ад.
Той се обърна и го поведе напред. Истинското му име беше Уу Фанг Чой и беше седмият син на баща си от третата му жена, но когато се роди, баща му Фор Фингър Уу извади хонконгско свидетелство за раждане, необичайно за обитателите на лодките. В него записаха моминското име на майка му, прибавиха Паул и името на един от неговите братовчеди, който се съгласи да фигурира като баща.
— Слушай, синко — му каза Фор Фингър Уу, когато Паул вече разбираше, — когато говориш хакло на борда на кораба ми, можеш да ме наричаш татко, никога обаче пред чужденец, дори когато говорим хакло. През другото време съм „чичо“, — един от многото чичовци. Разбрано?
— Да. Но защо, татко? Нещо лошо ли съм направил? Съжалявам, ако съм те обидил.
— Не си ме обидил. Ти си добро момче и се трудиш прилежно. Само че така ще е по-добре за фамилията.
— Но защо, татко?
— Като му дойде времето ще ти обясня.
Когато стана на дванадесет години и показа качества, баща му го изпрати в Щатите.
— Сега ще трябва да научиш начина на живот на чуждоземните дяволи. Трябва да говориш като тях, да спиш като тях, да станеш един от тях — външно, но никога не забравяй, кой си всъщност, кои са твоите хора и че всички чуждоземни дяволи стоят по-ниско от нас, едва имат право да се наричат човешки същества и със сигурност можеш да ги наричаш нецивилизовани.