— Хубаво със стар приятел?
— Да. А ти?
— Добре.
Ново мълчание.
— Той син на сестра — повтори старият човек и видя, че Горнт кимна с разбиране, без нищо да каже, очаквайки старецът да продължи.
Някои от тези чужденци с розови лица най-накрая се научават да се държат. Да, но някои усвояват прекалено добре нашия начин на мислене — тай-пан, например, с неговите грозни сини, студени като на риба очи, каквито повечето от чуждите дяволи имат. Някои даже разбират малко хакло. Да, тай-панът е много хитър и цивилизован, но нали пред себе си има генерации и преди тях Злите Очи. Но, старият Зеленоок дявол, първият от рода им, който сключи договор с прародителя на моя род, великият военачалник, Уу Фанг Чой. Неговите синове удържаха дадената дума — техните синове също. Така че този, настоящият тай-пан трябва да се третира като стар приятел, независимо че е най-страшният от рода.
Старецът оглеждаше Горнт. Иий, каза си той вътрешно, сигурно е отвратително да виждаш в огледалото това обрасло с брада маймунско лице и белезникавата като корема на крастава жаба кожа по цялото тяло! Отвратително!
Той се усмихна, опитвайки се да разгадае мислите на Горнт. Не успя нищо да открие под външния израз.
— Може поиска услуга? — помоли той.
Гредите на корабчето скърцаха приятно при полюшването.
— Да. Каква услуга, стари приятелю?
— Син сестра — време работи — дай работа? — Той видя учудването върху лицето на Горнт и това го обезпокои, но не го показа. — Обясни — започна на английски, обръщайки се към сина си, след това прибави на хакло, — обясни на този говноядец, какво искам. Така, както съм ти казал.
— Чичо ми се извинява, че не може сам да ви обясни, мистър Горнт — любезно каза Паул Чой. — Той ви моли да ми дадете работа, нещо като обучение във вашите въздушни и морски поделения.
Горнт пиеше от уискито.
— Защо ви е това, мистър Чой?
— Моят чичо има конкретни интереси в тези области, както знаете и иска да модернизира операциите си. Аз подробно мога да цитирам данни от подготовката си, ако приемете молбата, сър — втората година в Харвард беше с насока към тази част — към транспорт от всякакъв вид. Приеха ме в международния отдел на „Бенк ъф Охайо“, преди чичо ми да ме върне тук. — Паул Чой се поколеба и след това добави: — във всеки случай това е, което моят чичо иска да знае.
— Какви други диалекти знаете, освен хакло?
— Мандарин.
— Колко знаци можете да пишете?
— Около четири хиляди.
— Можете ли да стенографирате?
— Само бързо писане, сър. Мога да печатам около осемдесет думи в минута, но не съвършено без грешка.
— Какво? — попита Уу.
Горнт наблюдаваше как Паул Чой превежда на чичо си, преценявайки и двамата. След това попита:
— Какъв стаж искате да изкарате при мен?
— Той иска да науча всичко за въздушния и морския транспорт, комисионерството също, практическите операции и, разбира се, да бъда печеливша брънка във вашата машина. Аз съм на двадесет и шест. Вещ съм в новите компютърни теории. Разбира се, мога и да програмирам. В Харвард се квалифицирах в конгломерати и финанси.
— А ако работата ви е незадоволителна или ако изникнат персонални конфликти?
Младият мъж отговори твърдо:
— Няма да има такова нещо, мистър Горнт — във всеки случай ще направя всичко възможно да не го допусна.
— Какво? Какво каза? Дословно? — остро попита Фор Фингър Уу на хакло, забелязал промяната в тона на гласовете.
Синът му повтори тази част от разговора, дословно.
— Добре — каза Уу със стържещ глас. — Предай му, че ако не изпълняваш абсолютно точно задълженията си, така че той да е доволен от теб, ще бъдеш пропъден от фамилията и моят гняв ще погуби бъдещето ти.
Паул Чой се поколеба, прикривайки шока от току-що чутото. Цялото му американско възпитание го караше да изкрещи на баща си, да върви по дяволите и че е дипломиран в Харвард, че е американец, има американски паспорт, който сам си е заслужил, независимо от каква лодкарска или проклета там фамилия произхожда. Но се овладя — по лицето му нищо не можеше да се прочете.
„Не бъди неблагодарен — заповяда си. — Ти не си американец — истински американец. Ти си китаец и главата на твойто семейство има правото да ти заповяда. Ако реши, може да ти наложи да се грижиш и за плуващ кучкарник в Абърдийн.“
Паул Чой въздъхна. Знаеше, че е по-щастлив от единадесетте си братя. Четирима бяха капитани на корабчета в Абърдийн, петият живееше в Банкок и плуваше по река Меконг, шестият имаше ферибот в Сингапур, друг се занимаваше с импорт — експорт на кораби в Индонезия, двама бяха загинали в морето, един беше в Англия, занимаваш се неизвестно с какво и последният, най-възрастният, ръководеше дузина сампани-ресторанти, а също и три лодки за развлечения с осем момичета за забавления в тях.