След кратка пауза Горнт попита:
— Какво точно каза чичо ви?
Паул Чой се поколеба, след това реши да предаде дословно думите на баща си.
— Благодаря ви, че бяхте честен с мен, мистър Чой. Постъпихте мъдро — каза Горнт. — Отлично ви разбирам.
За първи път Горнт обърна поглед към стария моряк и му се усмихна.
— Разбира се. С удоволствие ще взема племенника ти на работа.
Уу светна от радост, а Паул Чой се опита да скрие облекчението си.
— Няма да ви подведа, мистър Горнт.
— Да, сигурен съм.
Уу посочи бутилката уиски.
— Не, благодаря. Достатъчно.
— Кога започва работа?
Горнт погледна към Паул Чой.
— Кога искате да започнете?
— Утре? Когато е удобно за вас, сър.
— Утре. Сряда.
— Иий благодаря. Осем часа?
— Девет, след осем и половина, някъде. Шестдневна работна седмица, разбира се. Ще работите до късно и ще ви товаря с работа. От вас ще зависи колко ще получавате и колко скоро ще повиша отговорностите ви.
— Благодаря, мистър Горнт. — Паул със задоволство преведе за баща си.
Уу пиеше уискито си, без да бърза.
— Колко пари? — попита той.
Горнт помисли, сумата не трябва да бъде нито много, нито малко, за да запази престижа на Паул Чой и на чичо му.
— 1 000 ХК на месец, през първите три месеца, след това ще преразгледам заплащането.
Младият мъж скри разочарованието си от предложената заплата. Това беше едва 200 US долара, но преведе на хакло.
— Може би 2 000? — каза Уу, скривайки задоволството си от предложението на Горнт. Хиляда беше перфектно предложение, но той започна да се пазари за престиж — собствен и на сина си.
— Ако ще се стажува, много ценни менажери ще отделят от собственото си време — обясни любезно Горнт. — Обучението, на който и да е, е скъпо.
— Много пари Голдън Маунтън. — Каза Уу твърдо. — Две?
— 1000 първия месец. 1 250 следващите два?
Уу се намръщи и додаде:
— Три месеца 1 500?
— Добре. Трети и четвърти месец по 1 500. След четвъртия месец ще преразгледам заплатата му. Ще има гарантирана работа в „Ротуел-Горнт“ за най-малко две години.
— Какво?
Паул Чой отново преведе.
„Как бих могъл, по дяволите, да си осигуря ваканция в Щатите с тези 50 долара, седмично, дори с 60 — мислеше си той. — И къде ще живея? На проклетия сампан ли?“
В този момент Горнт казваше нещо и той го пропусна.
— Сър?
— Казах, тъй като постъпи честно, ще ти осигурим безплатна квартира в една от къщите на компанията — Гъбълс. Там настаняваме всички стажанти от Англия. Щом ще бъдеш част от чуждоземните дяволи, по-добре е да живееш между бъдещите им босове.
— Да, сър! — Паул Чой не можа да сдържи усмивката си. — Да, сър, благодаря ви.
Фор Фингър попита нещо на хакло.
— Той иска да знае къде е къщата, сър?
— На върха е. Много е хубава, мистър Чой. Сигурен съм, че ще бъдете повече от доволен.
— Да. Предполагам, сър.
— Утре вечер се пригответе за преместване.
— Да, сър.
След като Уу разбра, кимна в знак на задоволство.
— Съгласен всичко. Две години, после види. Може повече?
— Да.
— Добре. Благодаря, стар приятел. — След това на хакло. — Сега го попитай, каквото искаше да знаеш… за банката.
Горнт се готвеше да тръгне.
— Сър, има още нещо, за което чичо ми иска да попита, ако имате време да отговорите.
— Разбира се — той седна отново и Паул Чой забеляза, че стана напрегнат.
— Чичо ми иска мнението ви за навалицата пред абърдийнския клон на банка „Хо-Пак“.
Горнт внимателно се вгледа в него.
— Какво го интересува за банката?
— Чуват се различни слухове — каза Паул Чой. — Чичо ми има много пари там, също и повечето от приятелите му. Навалицата пред банката е доста обезпокояваща.