Излезлите от банката успокояваха питащите отвън, че им е платено всичко. Независимо от това всеки си спомняше за фалита миналата година, за банкрути, измами, хищни лихвари, алчни грабители и колко лесно могат да ти се изпарят спестяванията, без да имаш вина за това, независимо кой е начело на правителството — комунист, националист или военен. Четири хиляди години е било все едно и също.
Мразеха и проклинаха зависимостта си от банките — но трябваше някъде да държат парите си, при този начин на живот и при толкова много крадци навсякъде. Проклети банки, изобретение на дявола — и на чужденците! Да. Преди да дойдат чуждоземните дяволи в Централното Кралство нямаше книжни пари, само истински, сребърни, златни или медни — в повечето случаи сребърни и медни — които можеш да почувстваш й скриеш. Не като мръсните книжни пари. Преди да дойдат в Централното Кралство животът беше хубав. Какво стана сега?
Сутринта в осем часа един нетърпелив менажер се обади на Ричард Куанг по телефона.
— Високоуважаеми господине, пред банката може би има вече петстотин души, опашката се простира чак до пристанището.
— Няма значение! Изплащайте в брой на всеки, който си иска парите. Не се тревожете! Опитайте се да ги успокоите. Повечето са обикновени суеверни рибари. Помъчете се да ги убедите да не теглят парите си. Но ако настояват — изплащайте. „Хо-Пак“ е силна толкова, колкото са „Блекс“ и „Виктория“. Злобна лъжа е, че сме в затруднено положение. Преглеждайте внимателно спестовните им книжки и не бързайте с обслужването. Работете методично!
И така, менажерът на банката и касиерите се опитваха да убедят клиентите да не теглят, че няма причини за безпокойство, мълвата е разпространена от злобни хора.
— Разбира се може да си получите парите, ако настоявате, но не мислите ли…
— Айейа, дай й парите — каза раздразнено следващият от опашката, тя си иска парите, аз си искам моите, жените ми също чакат навън. Айейа, нямам цял ден на разположение! Трябва да излизам в морето. Този вятър дето излезе, е на буря и трябва да изляза за риба докато не е късно и…
И банката започна да изплаща. Напълно.
Като всички останали „Хо-Пак“ използваше депозитите на клиентите за отпускане на кредити. В Хонконг имаше само няколко разпоредби и няколко закона. Някои от банките раздаваха във вид на кредити около 80 процента от авоарите си, защото бяха сигурни, че клиентите им няма наведнъж да изтеглят всичките си пари.
Освен днес в Абърдийн. Но, за щастие, това беше само в един от осемнадесетте клона. „Хо-Пак“ още не е заплашена.
Три пъти през деня се обажда в главния офис за допълнителни пари. И два пъти за съвет.
В десет и една минута тази сутрин Фор Фингър Уу седеше навъсен до бюрото на главния менажер. Беше заедно с Паул Чой и Ту Хетчит Ток, които стояха изправени до него.
— Искаш да ликвидираш всичките си депозити в „Хо-Пак“? — ахна ужасен мистър Санг.
— Да. Веднага — каза Уу и Паул Чой кимна с глава в знак на потвърждение.
— Но ние нямаме… Уу освирепя.
— Искам веднага всичките си пари. В брой или на кюлчета. Сега! Не разбираш ли?
Мистър Санг премигна. Набра номера на Ричард Куанг и набързо обясни:
— Да, да, мистър — той подаде слушалката на Уу. — Високоуважаемият Куанг иска да говори с високоуважавания Уу.
Никакви увещания не можеха да повлияят на стария моряк.
— Не. Сега. Моите пари и парите на моите хора. И от онези депозити, ъ, онези специалните, там както ги наричате.
— Но, в този клон там няма достатъчно налични пари, уважаеми чичо, — каза с успокояващ глас Ричард Куанг. — Ще наредя да ви изготвят изплатим чек.
Уу избухна:
— Не искам чекове, искам пари! Не разбираш ли? Пари!
Не му беше ясно какво е изплатим чек и изплашеният мистър Санг започна да му обяснява. Паул Чой се намеси.
— Това е добре, благородни чичо — каза той. — Изплатим чек…
— Как може къс хартия да замести пари? Искам пари, моите си пари, на момента! — гръмогласно запротестира старецът.
— Моля, велики чичо, дай аз да говоря с уважаемия Куанг — каза омиротворяващо Паул Чой, разбирайки дилемата. — Може би ще съм в състояние да помогна.
— Добре, говори, но ми вземи парите в брой — кисело кимна с глава Уу.
Паул Чой се представи по телефона.
— Може би по-лесно ще се разберем, ако говорим на английски, сър. — Той разговаря няколко минути след това кимна с глава, доволен от полученото обяснение. — Само за момент, сър. — Тогава обясни на хакло: — велики чичо, уважаемият Куанг ще ти заплати напълно с държавни гаранции, злато или сребро в главния офис и ще ти даде чек за остатъка, който можеш да осребриш във „Виктория“ или „Блекс“. Но, ако се вслушаш в съвета ми, защото нямаш сейф, за да заключиш кюлчетата, може би ще е по-разумно да приемеш от Ричард Куанг изплатим чек, — който ще мога да депозирам, незабавно, в една от двете банки по твой избор…