— Сержант!
— Да, сър.
— Можеш да освободиш хората си. Доведи ги утре сутринта в девет и ще поставиш един на пост пред входа, за да пуска само по трима в банката. Ти и още четирима души ще сте повече от достатъчно.
— Да, сър — сержантът козирува.
Полицейският инспектор се обърна и влезе в банката. Заключи входната врата и се усмихна на Санг.
— Доста е влажно този следобед, нали? — каза той на английски, за да достави удоволствие на менажера, — всички образовани китайци в Хонконг се гордееха, че говорят този международен език.
— Да, сър — отговори изнервеният Санг.
Той харесваше инспектора и му се възхищаваше. Но днес за първи път виждаше белия началник изправен пред разярената тълпа, застанал сам, като зъл бог пред разбунтуваното множество, предизвиквайки го да започне да бълва огън и пламък.
Отново го побиха тръпки и той промълви:
— Благодаря, инспекторе.
— Дай да отидем в кабинета ти и да направя докладната.
— Да, моля. — Санг се наду пред подчинените си и се разпореди: — Приключете с книгите и приберете всичко по места.
Той заведе инспектора в офиса си, седна и се усмихна облекчено.
— Чай, инспекторе?
— Не, благодаря. — Главният инспектор Доналд С. С. Смит беше около метър и осемдесет висок, добре сложен, с руса коса, сини очи и опънато загоряло от слънцето лице. Той извади сноп листа и ги постави на бюрото. — Това са сметките на моите хора. Утре в девет ще закриеш влоговете и ще им ги изплатиш. Ще чакат пред задния вход на банката.
— Да, разбира се. Ще бъде чест за мен, но ще изгубя много от престижа си, ако ме напуснат толкова ценни вложители. Инспекторе, банката е толкова сигурна днес, колкото беше и вчера.
— Разбира се. Независимо от това, утре в девет. Моля в брой. — Той му подаде още попълнени бланки и четири спестовни книжки. — За тези тук ще взема изплатими чекове. Сега веднага.
— Но инспекторе, денят днес е необичаен. Банката „Хо-Пак“ няма проблеми. Разбира се, ако искате можете да…
— Сега. — Смит се усмихна приветливо. — Бланките са подписани и попълнени.
Санг ги погледна. Всичките бяха на китайци, които знаеше, че са познати на познати на този човек, чийто прякор беше Змията. Общата сметка на тези влогове възлизаше на 850 000 ХК долара. „И това е само в този клон — помисли си Санг, силно впечатлен от проницателността на Змията. Какво ли ще се получи, ако се прибавят и сметките във «Виктория», «Блекс» и всички други клонове в Абърдийн?“
— Добре — уморено каза Санг. — Но ще ми бъде много болно, че толкова много вложители напускат нашия клон.
Смит отново се усмихна.
— Нали още не е фалирала „Хо-Пак“?
— О не, инспекторе — отговори Санг, шокиран. — Издали сме активи на стойност един билион, имаме и банков резерв от десетки милиони в брой. Това са само хора, като тези местните тук, които временно са изгубили доверие в банката. Видяхте ли статията на мистър Хейпли в „Гардиън“?
— Да.
— Ах. — Лицето на Санг помръкна. — Злобни клюки, разпространявани от ревниви шефове на фирми и банки! Щом Хейпли го твърди, разбира се, че е така.
— Сигурно! Между другото, аз съм доста зает този следобед.
— Да. Разбира се. Веднага ще се заема. Аз, ъ, четох във вестника, че сте хванали един от бандата Бивши вълци.
— Трима заподозрени, мистър Санг, само заподозрени.
Санг потръпна.
— Дяволи! Но ще ги хванете всичките… изроди такива, да изпратят ухото на сина му! Сигурно са чужденци. Мога да се басирам, че е работа на чужденци. Ето, сър, чековете са готови…
На вратата се почука. Влезе ефрейтор и козирува.
— Извинете, сър, навън чака камион на банката. Казаха, че са от главния офис на „Хо-Пак“.
— Айейа — възкликна с облекчение Санг, — най-после. Бяха обещали да пристигнат до два часа. Пристигнали са още пари.
— Колко? — попита Смит.
— Половин милион, — избърза да отговори ефрейторът, подавайки документа. Той беше нисък, буден мъж с подвижни очи.
— Добре — каза Смит. — Така, мистър Санг, това ще намали натиска върху вас утре, нали?
— Да. Така е. — Санг видя, че двамата мъже го наблюдават и побърза да каже, — ако не бяхте вие и вашите хора… С ваше позволение искам да се обадя сега на мистър Ричард Куанг. Сигурен съм, че ще бъде чест за него да направи малък принос към благотворителния фонд на полицията в знак на признателност.