— О, къде е? Къде е той?
— Ще ми дадеш ли 15 процента?
— 7 — и това е последно! 7!
— Добре, 7. Погледни натам! — прошепна тя. — Дебелият, дето прилича на мандарин, с бялата риза — този дето се е изпотил.
— Разбрах.
Младежът се изправи и се отдалечи, за да пресрещне търговеца на птици. Засече го на ъгъла. Мъжът замръзна, изплашен за момент, след това се пазари малко и накрая плати 16-те процента, които му искаха, след което си тръгна. Младежът се върна при амата.
— Ето, бабке — каза той. — Прелюбодеецът имаше 8 162. 16 процента от тази сума прави…
— 1 305,92, а моите 7 са 91,41, моментално си сметна дела амата.
Той отброи точно, а тя се съгласи да дойде на следващия ден и да шпионира за него.
— Как се казваш?
— Ах Су — излъга тя. — А ти?
— Мо Уу-фанг — отвърна той, използвайки името на приятеля си.
— До утре — сбогува се радостно, доволна от дневната печалба, пак му благодари и се отдалечи, поклащайки се тромаво.
Неговата печалба от деня също беше добра. Сега имаше в джоба си над 3 000 долара, а сутринта беше само с парите за рейса. Неочакван късмет! Сутринта бе дошъл в Абърдийн от „Глесинг пойнт“ без други планове, освен да пусне още едно писмо за откуп до „Хаус ъф Чен“.
— Ще го пуснеш, за да пратим шибаната полиция по грешна следа — каза баща му, който беше шеф на бандата.
— Но това писмо няма да ни донесе пари.
— Как можем да му предадем сина, като е убит и заровен? Ти би ли платил без никакво доказателство, че ще ти го върнат жив? Разбира се, не! Голяма грешка е, че си го ударил с лопатата.
— Но той се опита да избяга! — оправда се брат му.
— Истина беше, брат ми. Но първият удар беше достатъчен и не го уби, само малко му преви главата. Не трябваше да удряш повече!
— Не трябваше, но ме бяха хванали вече дяволите и продължих. Ударих го само четири пъти! Иий, тези благородници са с много меки глави!
— Да, прав си — съгласи се баща му, Кин Мин-та или още Болдхед Кин, който беше нисък, оплешивял, с много златни зъби. — Хайде, няма какво да се връщаме повече на това. Джос. Негова си е грешката, дето се е опитвал да избяга! Видяхте ли какво пише в сутрешния брой на „Таймс“!
— Не — още не, татко.
— Ето, дай да ти го прочета: „Директорът на полицията е дал изявление, че са арестували трима заподозрени, един, от които предполагат, е член на Бившите вълци, опасната престъпна банда, отвлякла Джон Чен. Властите се надяват, случаят скоро да бъде разрешен“.
Всички се разсмяха, той, по-малкият му брат, баща му и последният член на бандата — приятелят му, Дог-йърд Чен, Пун По Чен. Добре знаеха, че това са фантазии на полицията. Нито един от тях не беше член на някакво тричленно братство и нито един не беше залавян за престъпление досега, въпреки че основаната от баща му банда вече доста време оперираше хазартен синдикат в „Норт пойнт“. Баща му предложи отвличането на Джон Чен, както и изпращането на отрязаното ухо, когато неблагоразумният нещастник се бе опитал да избяга.
— Всяко зло за добро! „Убий един, за да ти имат страх хиляди“! Изпращайки ухото ще сплашим цял Хонконг, ще се прочуем и забогатеем.
„Да, точно така — мислеше той, припичайки се на слънце в Абърдийн. — Но все още не сме забогатели. Не казах ли на баща си тази сутрин, че нямам нищо против да бия този път и да изпратя писмото. Но това няма да ни донесе пари.“
— Няма значение, слушай ме какво ти казвам! Измислил съм план, достоен за Ал Капоне. Ще почакаме няколко дена и тогава ще позвъним в „Хаус ъф Чен“. Ако веднага не получим парите, ще отвлечем самия компрадор — великия мистър Чен!
Всички го зяпаха със страхопочитание.
— Да, и ако мислиш, че и този път няма да плати, след като е видял ухото на сина си, разбира се ще кажем, че е ухото на сина му… можем да го изровим и да му покажем и другото ухо?
Смолпокс Кин се развесели, спомняйки си как се кикотеха при тези думи. Само дето не се търкаляха от смях по пода.
— Сега по работа, Дог-йърд Чен, имаме нужда отново от твоя съвет.
Дог-йърд Чен беше далечен братовчед на Джон Чен и работеше като менажер в една от многобройните му китайски компании.
— Твоята информация за сина беше отлична. Може би ще успееш да ни осведомиш и за движенията на бащата?
— Разбира се, почитаеми шефе, няма проблеми — отговори Дог-йърд Чен. — Той е човек с постоянни навици и лесно се плаши. Също и сладкодумната му жена, тая кучка, която сигурно спи все от една и съща страна на леглото. Тя така бързо ще ни снесе парите, само и само бързо да си го върне жив и здрав. Сигурен съм, че сега той ще е по-сговорчив. Ще трябва да му искаме двойно на това, което очакваме да получим. Цял живот работя за него и го знам какъв скъперник е.