Трябва да е някакъв заговор!
„Дали зад всичко това не стои моят враг и изпечен съперник Смайлър Чинг? Или онези гадове от «Блекс» и «Виктория»?“
Ами ако мозъкът на този заговор е Хавъргил? Или пък Саутърби от „Блекс“ — той винаги ме е мразел. Проклетници! Но защо им трябва да ме нападат? Разбира се, аз съм по-добър банкер от тях и те завиждат, но моят бизнес е с цивилизовани хора и едва ли ги засяга. Защо? Или пък е изтекла информация, че въпреки моите решения за ръководенето на банката и въпреки възраженията ми, моите партньори, пряко контролиращи банката са разгласили, че вземам фондове — за кратки срокове при ниска лихва, а отпускам заеми за недвижими имоти — за дълги срокове при висока лихва. И сега в резултат на тяхната глупост няма да можем да издържим на натиска.
На Ричард Куанг му идваше да крещи, да си скубе косите. Неговите тайни съдружници бяха Ландо Мата и Тайтфист Танг, основни акционери на хазартния и златообработващия синдикат в Макао, заедно със Смъглър Мо, който пък му помогна да основе и финансира „Хо-Пак“ преди десет години.
— Видя ли тази сутрин предсказанията на Стария сляп Тунг? — попита го той, усмихнат.
— Не, не съм. Какво казва?
Ричард Куанг потърси вестника и след това му го подаде.
— Всичките предсказания са за бум. Навсякъде осмица, щастливо число и сме в осмия месец. Рожденият ми ден също е на осми този месец…
Бар прочете предсказанието. Въпреки вроденото си недоверие в такива неща, бе живял достатъчно дълго в Азия, за да може категорично да ги отхвърли. Сърцето му се разтуптя. Популярността и всеобщото уважение към Стария сляп Тунг бяха големи.
— Боже, та ако човек му вярва ще си помисли, че ни предстои най-големия бум в историята — смая се той.
— Обикновено е доста предпазлив. Айейа, представяш ли си какво означава това. Направо нечувано! Много добре, нали?
— Повече от добре. Междувременно, стари приятелю, дай да приключим с този бизнес, а?
— Разбира се. Само че, Дънстън, това е много шум за нищо. По-силни сме от всякога — акциите ни едва са спаднали с един пункт. — Още с отваряне на борсата са били пуснати масово малки количества наши акции, под стойността им, на което ако не се реагира веднага, цената стремглаво пада. Ричард Куанг бе наредил на брокерите си моментално да ги изкупят и да продължават да изкупуват. Това бе стабилизирало запаса му от акции. През деня неговите дилъри, за да запазят позицията на акциите му трябваше да закупят почти пет милиона дяла, невиждано количество, продадено за един ден. Никой от експертите му не можа да открие кой бе пуснал за разпродажба такова голямо количество. Нямаше друга причина за загубване на доверието в банката, освен оттеглянето на Фор Фингър Уу. Да е проклет този дърт дявол и неговият прекалено умен, изучен в Харвард племенник! — Защо не…
Телефонът иззвъня.
— Извини ме! — предупредих да не ме прекъсваш!
— Мистър Хейпли от „Гардиън“, каза, че е важно, — оправда се секретарката Мери Йок, негова племенница. — Обади се и секретарката на тай-пан. Съвещанието на директорския съвет на „Нелсън трейдинг“ е изместено за днес в пет часа следобед. Мистър Мата позвъня и каза, че също ще присъства.
Сърцето на Ричард Куанг прескочи няколко удара. „Защо? — питаше се той, ужасено. Нали съвещанието трябваше да бъде отложено за следващата седмица. Ох, защо?“ Остави този въпрос за по-късно и се върна на Хейпли. Реши, че ще е твърде опасно да отговаря на въпросите му в присъствието на Бар.
— Предай му, че ще го потърся по-късно — той се усмихна. — Хайде да го отложим за ден-два, Дънстън, ние наистина нямаме проблеми…
— Не мога, приятелю. Съжалявам. Имаше специално заседание по въпроса и решението е това да се уреди още днес. Бордът на директорите настоява за това.
— В миналото сме били много щедри към вас — в момента работите с четиридесет милиона наши пари, които сме отпуснали без гаранции. Имаме и други седемдесет милиона вложени, като джойнт венчър, в новата ви строителна програма.
— Да, Ричард, наистина си бил щедър и твоята печалба ще е значителна. Но тези заеми са нещо друго и споразуменията по тях бяха направени в дух на добра воля още преди доста време и ще бъдат честно уредени в определените срокове. Никога не сме имали неустойка към „Хо-Пак“ или към който й да било. — Бар му подаде обратно вестника и заедно с него подписаните и подпечатани с печата на корпорацията книжа. — Сметките ще се обединят, така че един чек ще бъде достатъчен.